M’Cheyne Bible Reading Plan
Грехът на Ахан и наказанието му
7 А Израилевите синове постъпиха вероломно спрямо посветеното на Господа. Ахан, син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от посветеното на Господа. И гневът Господен се разпали против израилтяните.
2 (A)От Йерихон Иисус изпрати мъже в Гай, който е близо до Бет Авен, на изток от Ветил, и им каза: „Идете, огледайте земята.“ Тогава мъжете отидоха и огледаха Гай. 3 Те се върнаха при Иисус и му казаха: „Нека не тръгва целият народ, защото около две или три хиляди мъже могат да се изкачат и да победят Гай. Не измъчвай целия народ натам, където те са малко на брой.“ 4 И така, там се изкачиха около три хиляди души от народа. Но те се разбягаха пред гайските жители. 5 Гайските мъже убиха тридесет и шест души от хората им, които преследваха от портата до Севарим, и ги поразиха при наклона на планината. Сърцето на народа се стопи – стана като вода.
6 (B)Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ковчега на Господа и стояха така до вечерта – той и Израилевите старейшини, – посипвайки с пепел главите си. 7 Тогава Иисус каза: „О, Господи Боже, защо настоя този народ да мине през Йордан? Да ни предадеш в ръцете на аморейците ли? Да ни погубят ли? Ако не за друго, поне да бяхме се съгласили да живеем отвъд Йордан! Ако не за друго, поне да бяхме доволни да живеем отвъд Йордан! 8 О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред неприятелите си? 9 Когато ханаанците и всички жители на страната чуят, ще ни обкръжат и ще направят да изчезне името ни от земята. Какво ще сториш тогава за великото Си име?“
10 А Господ отговори на Иисус: „Стани! Защо си паднал по лицето си? 11 Израил съгреши. Те престъпиха завета Ми, който им бях разпоредил. Взеха от посветеното. Те откраднаха и потулиха кражбата. Поставиха го между своите вещи. 12 Поради това израилтяните не можаха да устоят на враговете си. Обърнаха гръб пред лицето на враговете си и попаднаха под проклятието. Няма да продължавам да бъда с вас, ако не премахнете сред вас проклетото. 13 Стани, очисти народа и кажи: ‘Очистете се за утре, защото така казва Господ, Израилевият Бог: «Проклетото е сред тебе, Израилю. Няма да можеш да устоиш пред враговете си, докато не премахнете сред вас проклетото.»’ 14 (C)Утре ще се съберете по племената си. Племето, което Господ посочи, да се приближи по родове. Родът, който Господ посочи, да се приближи по семейства. И семейството, което Господ посочи, да се приближи един по един. 15 Онзи, който бъде хванат с проклетото, с огън да бъде изгорен, той и всичко, което е у него, понеже е престъпил завета на Господа и е извършил престъпление сред Израил.“
16 Като стана рано на сутринта, Иисус разпореди на Израил да се приближи по племената си и бе посочено Юдовото племе. 17 И той накара да подходят родовете на Юда и беше посочен родът на Зара. И накара Заровият род да се приближи един по един и бе посочен Завдий. 18 И той накара да се приближи неговият дом един по един, и беше посочен Ахан, син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе. 19 Тогава Иисус каза на Ахан: „Сине мой, въздай слава на Господа, Бога Израилев, изповядай Му се и Му благодари. Кажи какво си сторил. Не скривай нищо от мене.“ 20 И Ахан отговори на Иисус: „Наистина, съгреших пред Господа, Израилевия Бог, и това е, което извърших: 21 когато видях между плячката една хубава сенаарска дреха, двеста сикли сребро и слитък злато, тежък петдесет сикли, пожелах да ги имам и ги взех. Ето те са скрити под земята вътре в шатрата ми, а среброто е под тях.“
22 Тогава Иисус изпрати пратеници и те се затичаха към шатрата. И ето това беше скрито в шатрата му и среброто беше отдолу. 23 Те взеха нещата от шатрата и ги занесоха при Иисус и всички израилтяни. Поставиха ги пред Господа. 24 Тогава Иисус взе Ахан, сина на Зара, среброто, дрехата и слитъка злато, синовете и дъщерите му, едрия добитък и ослите му, дребния добитък, шатрата му и всичко, каквото имаше у него. Всички израилтяни бяха с него. Те ги заведоха в долината Ахор. 25 Иисус каза: „Защо ни навлече беда? Господ ще причини беда на тебе днес.“ И всички израилтяни го убиха с камъни. Те ги изгориха с огън и убиха с камъни. 26 И издигнаха върху него грамада камъни, която стои и до днес. След това Господ отстъпи от Своя яростен гняв. Поради това името на това място и до днес е долина Ахор.
Песен на заточениците във Вавилон
137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
2 (B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
3 защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
4 Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
5 Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
6 (C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
7 (D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
8 (E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
9 (F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (G)На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
2 (H)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3 (I)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4 (J)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5 (K)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6 (L)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7 Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8 Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.
Увод
1 Слова и дела на Йеремия, син на Хелкия, един от свещениците, който живееше в Анатот във Вениаминовата земя, 2 (A)на когото Господ говори в дните на юдейския цар Йосия, син на Амон, в тринадесетата година от царуването му, 3 (B)а също по времето на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, до единадесетата година на юдейския цар Седекия, син на Йосия, до отвеждането в плен на Йерусалим в петия месец.
Господ призовава Йеремия
4 И Господ ми каза: 5 (C)„Избрах те, преди да те създам в майчината утроба, и те определих, преди да се родиш. Поставих те за пророк на народите.“ 6 Тогава казах: „Ах, Господи Боже, ето не умея да говоря, защото съм млад.“ 7 Но Господ ми каза: „Не казвай: ‘Аз съм млад’; ще отидеш при всеки, при когото те изпратя, и ще говориш всичко, което ти заповядвам. 8 (D)Не се страхувай, защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ.“ 9 (E)Тогава Господ протегна ръката Си и докосна устните ми. И Господ ми каза: „Ето вложих Своите слова в твоята уста. 10 (F)Виж, поставих те днес над народите и над царствата, да изкореняваш и да разоряваш, да погубваш и да разрушаваш, да съзиждаш и да насаждаш.“
Потвърждение на призоваването и пратеничеството
11 И Господ ме попита: „Какво виждаш ти, Йеремия?“ Тогава отговорих: „Аз виждам бадемов клон.“ 12 (G)Тогава Господ ми каза: „Правилно си видял, защото Аз бдя да се изпълни словото Ми.“ 13 И Господ втори път изрече слово към мене: „Какво виждаш ти?“ Тогава казах: „Виждам врящ котел, наклонен откъм север.“
14 (H)И Господ ми каза: „От север ще се появи внезапно бедствие върху жителите на страната. 15 Защото ето ще призова всички племена на северните царства, казва Господ. Тогава ще дойдат и всеки ще постави престола си при входа на портите на Йерусалим и срещу всичките му стени, които го заобикалят, и срещу всички юдейски градове. 16 И ще произнеса Своите присъди за всичките им беззакония, тъй като Ме изоставиха и принасяха жертви на други богове, и се покланяха на изделия на своите ръце. 17 Обаче ти препаши слабините си и се приготви да им кажеш всичко, което Аз ти заповядвам. Не се плаши от тях, за да не те поразя пред очите им. 18 А ето Аз те правя днес като укрепен град, като железен стълб и като медни стени против цялата тази страна, против царете на Юдея, против князете ѝ, против свещениците ѝ и против народа на тази страна. 19 Те ще воюват против тебе, но няма да те победят, защото Аз съм с тебе, за да те избавям“ – казва Господ.
Божии заповеди и човешки предания
15 (A)Тогава някои йерусалимски книжници и фарисеи дойдоха при Иисус и Му казаха: 2 (B)„Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“ 3 Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание? 4 (C)Защото Бог е заповядал: ‘Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.’ 5 А вие казвате: ‘Ако някой каже на баща си или на майка си: «Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма», 6 той може и да не зачете баща си или майка си.’ Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед. 7 Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите: 8 (D)‘Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене; 9 (E)и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби’.“
Кое прави човека нечист
10 И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете: 11 не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“
12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“ 13 А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено. 14 (F)Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“
15 В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“ 16 Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате? 17 Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън? 18 (G)А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека. 19 Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство. 20 Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“
Вярата на една езичница
21 (H)И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон. 22 И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“ 23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“ 24 (I)А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“ 25 Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“ 26 (J)Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ 27 А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“ 28 Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.
Изцеляване на множество болни
29 (K)(L)Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там. 30 И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели. 31 (M)Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев.
Ново чудесно нахранване на четири хиляди души
32 (N)(O)А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“ 33 И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“ 34 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“ 35 Тогава заповяда на народа да насяда на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа. 37 Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша. 38 А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.
39 И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.