M’Cheyne Bible Reading Plan

8 ^(A)Тогава мъжете от Ефремовото племе казаха на Гедеон: „Защо направи така, че не ни призова, когато потегли на битка с мадиамците?“ И започнаха горещо да спорят с него. ² В отговор Гедеон им каза: „Победата, която извоювах, е нищо в сравнение с това, което ви се удаде. Вие знаете поговорката: ‘Баберките на Ефрем са по-добри от гроздобера на Авиезер.’ ³ Бог предаде под ваша власт мадиамските князе Орив и Зив – това засенчва всичко, което аз можах да извърша.“ Щом им каза тези думи, негодуванието им срещу него се уталожи.

⁴ След това Гедеон дойде при Йордан, премина го – той и тристата мъже, които бяха заедно с него. Те бяха изтощени^[a] от преследването. ⁵ Затова той помоли жителите на град Сокхот: „Дайте няколко самуна хляб на тези мъже, които са заедно с мене, защото са гладни; аз преследвам мадиамските царе Зевей и Салман.“ ⁶ Но първенците на Сокхот отговориха: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо трябва да даваме хляб на войската ти?“ ⁷ Тогава Гедеон отправи заплаха: „Ето точно затова, когато Господ предаде Зевей и Салман под властта ми, аз ще накажа тялото ви с пустинни тръни и с бодили.“ ⁸ Оттук Гедеон отиде във Фануил и помоли неговите жители за същото, но и фануилските жители му отговориха това, което отговориха жителите на Сокхот. ⁹ Затова той заплаши фануилските жители: „Когато се завърна победоносно, ще разруша тази ваша крепост.“

¹⁰ А Зевей и Салман бяха се разположили на стан в Каркора заедно с войските си, наброяващи до петнадесет хиляди мъже – това беше всичко, което бе оцеляло от цялата войска на източните жители. Бяха паднали убити сто и двадесет хиляди мъже, въоръжени с мечове. ¹¹ Гедеон потегли на поход по пътя на бедуините източно от Нова и Йогбега и разби мадиамския стан, докато в него царуваше безгрижие. ¹² А Зевей и Салман побягнаха. Но Гедеон се втурна след тях и залови двамата мадиамски царе Зевей и Салман, а войската им унищожи напълно.

¹³ Тогава Гедеон, наследник на Йоас, когато се завръщаше от битката с мадиамците през възвишенията на Херес, ¹⁴ залови един младеж от сокхотските жители и го подложи на разпит. Заловеният младеж му написа имената на първенците и старейшините на Сокхот – седемдесет и седем мъже. ¹⁵ След това Гедеон дойде при сокхотските жители и каза: „Ето ви Зевей и Салман, за които ми се подиграхте с думите: ‘Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо да даваме хляб на твоите изморени хора?’“ ¹⁶ Взе пустинни тръни и бодили и наказа с тях градските старейшини, жители на Сокхот, а ¹⁷ крепостта на Фануил разруши и изби градските жители.

¹⁸ След това каза на Зевей и Салман: „Какви бяха тези мъже, които убихте на Тавор?“ Те отговориха: „Те приличаха на тебе – всеки изглеждаше като царски син.“ ¹⁹ „Те бяха мои братя, синове на собствената ми майка!“, викна Гедеон. „Жив ми Господ: ако бяхте запазили живота им, не бих ви убил.“ ²⁰ Той заповяда на своя първороден син Йетер: „Стани, убий ги!“ Но младежът не изтегли меча си, уплаши се от това, тъй като беше още млад. ^21 (B)Тогава Зевей и Салман казаха: „Стани сам ти и го извърши. Какъвто е човекът, такава е и силата му.“ Гедеон стана и уби Зевей и Салман. Той взе за себе си златните огърлия, които висяха по шиите на камилите им като амулети.

²² Тогава израилтяните казаха на Гедеон: „Бъдете наши владетели – както ти, така и синът ти и внукът ти, понеже ти ни освободи от властта на мадиамците.“ ²³ Гедеон им отговори: „Нито аз ще ви бъда владетел, нито моят син. Само Господ да ви ръководи.“ ^24 (C)След това той продължи: „Искам да ви помоля за нещо – всеки от вас да ми даде по обица от плячката си.“ А неприятелите имаха много златни обици, защото бяха измаилтяни. ²⁵ Те отговориха: „На драго сърце ще дадем.“ Като постлаха една горна дреха, всеки хвърляше там по обица от плячката си. ²⁶ Златните обици, които той измоли, тежаха хиляда и седемстотин златни сикли, освен малките огърлия, златните украшения за обици и пурпурните одежди, които носеха мадиамските царе, както и златните верижки по шиите на камилите им. ²⁷ От това Гедеон направи ефод и го постави в родния си град Офра. Всички израилтяни започнаха да се покланят на този ефод, който беше провал за Гедеон и за цялото му семейство.

^28 (D)Така мадиамците бяха покорени от израилтяните и повече не вдигнаха глава, и докато Гедеон беше жив, тази страна имаше спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години. ²⁹ Йероваал, син на Йоас, се прибра у дома си и заживя при своето семейство. ³⁰ От Гедеон се родиха седемдесет синове, понеже имаше много жени. ^31 (E)Също и наложницата му, която живееше в Сихем, роди син и той го нарече Авимелех. ³² Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас в Офра, в областта на рода на Авиезер.

³³ След като Гедеон умря, израилтяните отново започнаха да се покланят на вааловци и си поставиха за бог Ваал-Верит. ³⁴ Израилтяните вече не си спомняха за Господа, своя Бог, Който ги беше освободил от властта на всичките им врагове наоколо, ³⁵ нито изразиха благодарност на Йероваал, тоест на Гедеон, за всичките велики дела, които той беше извършил за Израил.

Убийство на апостол Яков и залавянето на апостол Петър

12 В това време цар Ирод започна гонение срещу някои от църквата, за да им стори зло, ² и уби с меч Яков, брата на Йоан.

^3 (A)И като видя, че това се понрави на юдеите, реши да хване и Петър. Това се случи през дните на Безквасниците. ^4 (B)След като го залови, хвърли го в тъмница и го предаде на четири стражи от по четирима войници да го пазят, понеже възнамеряваше след Пасха да го изведе на съд пред народа. ⁵ И докато Петър беше пазен в тъмницата, църквата^[a] непрестанно се молеше на Бога за него.

Освобождаване на апостол Петър

⁶ В онази нощ, преди Ирод да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, а пред вратата стражи пазеха тъмницата. ⁷ И ето Господен ангел се яви и светлина обля тъмницата. Той побутна Петър по хълбока и го събуди с думите: „Стани бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. ⁸ Тогава ангелът му каза: „Опаши се и си обуй сандалите.“ Той така и направи. После му рече: „Облечи си дрехата и върви след мене!“ ⁹ Петър излезе и тръгна след него, без да знае, че това, което прави ангелът, е истина. Струваше му се, че вижда видение. ¹⁰ Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която водеше към града, и тя им се отвори сама. Те излязоха и тръгнаха по една улица. В този миг внезапно ангелът го остави. ^11 (C)А Петър, като дойде на себе си, рече: „Сега наистина разбрах, че Господ изпрати Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“ ^12 (D)И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоан, наричан Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха. ¹³ Когато той почука на пътната врата, една слугиня на име Рода отиде да види кой е. ¹⁴ И като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да обади, че Петър стои пред вратата. ¹⁵ А те ѝ рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те ѝ отвърнаха: „Това е неговият ангел.“ ¹⁶ В това време Петър продължаваше да чука и когато отвориха, видяха го и се слисаха. ¹⁷ Той им даде знак с ръка да мълчат, разказа им как Господ го е извел от тъмницата и добави: „Обадете това на Яков и на братята.“ После излезе и отиде на друго място.

¹⁸ Като се съмна, сред войниците настъпи голяма суматоха: какво ли е станало с Петър. ¹⁹ Ирод нареди да го търсят, но като не го намери, разпита стражите и заповяда да ги отведат на смърт. След това напусна Юдея и живееше в Кесария.

Смърт на Ирод Агрипа Първи

^20 (E)Ирод се беше разгневил на жителите на Тир и Сидон. Затова те дойдоха заедно при него и като склониха на своя страна Власт, управител в царския дворец, молиха за мир, понеже страната им се изхранваше от земята на царя. ²¹ В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на съдийския стол и започна да им говори. ^22 (F)А народът викаше: „Това е глас Божий, а не човешки!“ ²³ Но веднага Господен ангел го порази, защото не въздаде слава на Бога. И той, изяден от червеи, умря.

^24 (G)А Божието слово се разпространяваше и се умножаваха вярващите. ^25 (H)Варнава и Савел, след като изпълниха поръката, се върнаха от Йерусалим в Антиохия, като взеха със себе си Йоан, наречен Марк.

Божий съд

Божият отговор за Седекия и предсказване на вавилонския плен

21 ^(A)Слово, което беше отправено от Господа към Йеремия, когато цар Седекия изпрати при него Пасхур, син на Малкия, и свещеника Софония, син на Маасея, да му кажат: ² „Попитай Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор воюва срещу нас. Може би Господ ще направи с нас някое от Своите чудеса и Навуходоносор ще се оттегли от нас.“

³ Тогава Йеремия им каза: „Ще кажете на Седекия така: ⁴ ‘Така казва Господ, Израилевият Бог: «Ето Аз ще обърна назад оръжията, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените, и ще ги събера в този град. ⁵ Тогава Самият Аз ще воювам против вас с простряна и мощна ръка и със силни мишци, и с гняв, и с голямо негодуване. ⁶ Тогава ще поразя жителите на този град и човек и животно ще измрат от голям мор. ⁷ А след това – казва Господ – ще предам юдейския цар Седекия, придворните му и народа – който се е избавил в този град от болестта, меча и глада – в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат живота им, и той ще ги порази с острието на меча – няма да ги пощади, няма да се смили над тях.»’

^8 (B)И да кажеш на този народ: ‘Така казва Господ: «Ето Аз ви давам пътя на живота и пътя на смъртта. ^9 (C)Онзи, който остане в този град, ще умре от меч, глад и мор, но който излезе и се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив и животът му ще бъде спечелен. ¹⁰ Тъй като насочих лицето Си против този град за бедствие, а не за добруване – казва Господ, – той ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар, който ще го изгори с огън»’.“

Предупреждение към Давидовия дом

^11 (D)А на дома на юдейския цар кажи: „Слушайте словото на Господа: ¹² ‘Доме Давидов – така казва Господ: Извършвай правосъдие сутрин и избавяйте ограбения от ръката на насилника, за да не избухне Моята ярост неугасимо като огън поради злите ви дела.

¹³ Ето Аз съм против тебе, който живееш в долината на скалата, в полето, както казвате: «Кой ще слезе срещу нас?» или «Кой ще влезе в нашите жилища?» ¹⁴ Но ще ви накажа според плода на делата ви – казва Господ – и ще запаля огън в гората на този град, така че ще погълне всичко около него’.“

Божии заповеди и човешки предания

7 ^(A)При Него се събраха фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим. ^2 (B)Те видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, т.е. с неумити ръце, и ги укориха. ³ Защото фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си умият усърдно ръцете, придържайки се към преданието на нашите предци. ^4 (C)И като си дойдат от пазара, не ядат, докато не се умият. Има и много други неща, които са приели да спазват: измиване на чаши, гърнета, медни съдове и легла. ⁵ Тогава фарисеите и книжниците Го запитаха: „Защо учениците Ти не постъпват според преданието на нашите предци, а ядат хляба с неумити ръце?“ ^6 (D)А Той им рече: „Добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерите, както е писано: ‘Този народ с устните си Ме почита, но сърцето му стои далече от Мене.’ ⁷ Напразно обаче Ме почитат, щом като проповядват поучения, които са човешки наредби. ⁸ Понеже оставихте Божията заповед и спазвате човешкото предание, миете гърнета и чаши и вършите много други подобни неща.“ ⁹ И им каза: „Добре отменяте Божията заповед, за да спазите вашето предание. ^10 (E)Защото Мойсей е казал: ‘Почитай баща си и майка си’ и ‘Който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт’. ¹¹ А вие казвате: ‘Ако някой каже на баща си или на майка си: «Това, което ти би получил от мене, е курбан, което означава дар за Бога»’ – ¹² така вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, ¹³ като престъпвате Божието слово чрез преданието си, което вие предавате, и вършите множество подобни неща.“

Кое прави човека нечист

¹⁴ И като повика целия народ, Иисус заговори: „Чуйте Ме всички и разберете: ¹⁵ нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни, но което излиза от него, то осквернява човека. ¹⁶ Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“

^17 (F)И след като се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за тази притча. ¹⁸ А Той им каза: „Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? ^19 (G)Защото то не влиза в сърцето му, а в корема и излиза навън.“ Така Той очисти всяка храна. ²⁰ Още каза: „Което излиза от човека, то осквернява човека. ²¹ Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, ²² кражби, користолюбие, лукавства, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост, безумство. ²³ Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека.“

Вярата на една езичница

^24 (H)След като си тръгна оттам, Иисус отиде в пределите на Тир и Сидон. И като влезе в една къща, не искаше никой да знае това. Но не можа да се укрие. ²⁵ Една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, щом като чу за Него, влезе и падна в нозете Му. ²⁶ Тази жена беше езичница, сирофиникийка по произход, и Го молеше да изгони беса от дъщеря ѝ. ²⁷ Но Иисус ѝ каза: „Нека първо децата да бъдат нахранени, защото не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ ²⁸ А тя в отговор Му каза: „Да, Господи, но и кучетата ядат под трапезата трохите от децата.“ ²⁹ И Той ѝ каза: „Заради тази дума – иди си, бесът излезе от дъщеря ти.“ ³⁰ И като си отиде вкъщи, тя намери детето да лежи в леглото и бесът беше излязъл.

Иисус Христос изцелява един глух

³¹ А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието. ³² Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него. ³³ Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; ³⁴ а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата̀“, което означава „Отвори се“. ³⁵ Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно. ³⁶ Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха. ³⁷ Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.“