Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Съдии 5

Победна песен на Девора и Варак

Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам:

„Затова, че храбри воини предвождаха Израил,
затова че народът прояви усърдие –
прославете Господа!
Слушайте, царе, внимавайте, вождове!
Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа,
на Господа, Бога Израилев.
(A)Когато Ти, Господи, потегли от Сеир,
когато Ти тръгна от страната на Едом,
тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд
и от облаците се изляха води;
планините се топяха от присъствието на Господа –
самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев.
(B)В дните на Самегар, наследник на Анат,
в дните на Яил пътищата пустееха
и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища.
Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил,
докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз – майката на Израил.
(C)Народът избра нови богове,
затова се разрази войната пред вратата му.
Видяха ли се щит и копие
сред четиридесет хиляди мъже от Израил?
Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил,
към мъжете доброволци сред народа –
прославете Господа!
10 Вие, които гордо яздите на бели осли,
които седите на килими
и шествате по улиците – пейте песен!
11 Сред хорови песнопения при кладенци,
там, където черпят вода за стадата си –
там възхваляват спасителните дела на Господа,
спасителните дела на владичеството Му в Израил!
Тогава Господният народ потегли към портите.
12 Вдигни се, Деворо, вдигни се!
Запей песен!
Вдигни се и ти, Варак,
и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам!
13 Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил;
Господ ми подчини силните.
14 Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик
след тебе, Вениамине, между твоето племе;
от Махира идваха вождове,
а от племето на Завулон – онези, които държаха жезъл.
15 Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както
и Исахар заедно с Варак,
се спуснаха пеша в долината.
В областите на Рувимовото племе
се правят дълги съвещания.
16 Защо си ми седнал между кошарите
и слушаш блеенето на стадата?
В областите на Рувимовото племе
ехтят силни прения.
17 Галаад обитава отвъд Йордан,
а защо племето на Дан седи в корабите?
Племето Асирово стои на морския бряг
и спокойно си живее при своите заливи.
18 Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си,
както и племето на Нефталим – по полските височини.
19 (D)Дойдоха царе, влязоха в битки,
тогава влязоха в битки ханаанските царе
в Танаах, при водите на Мегидон,
но плячка от сребро не взеха.
20 Звездите от небето воюваха,
воюваха с небесните си движения против Сисар.
21 Поток Кисон с буйни води завлече враговете,
поток Кедумим, поток Кисон.
Мощно се устреми ти, душо моя!
22 Тогава се чупеха конски копита
от стремглава езда,
от ездата на силните им ездачи.
23 Прокълнете Мероз – казва Господният ангел, –
горко прокълнете жителите му,
защото не дойдоха на помощ на Господа,
на помощ на Господа срещу храбрите.
24 (E)Да бъде благословена между жените
Яил, жената на кенееца Хевер,
да бъде благословена между жените в шатрите!
25 Той вода поиска;
тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи.
26 Лявата си ръка тя протегна към кола,
а дясната – към ковашкия чук;
удари Сисар, разби главата му,
смаза и прониза слепите му очи.
27 При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря,
при нозете ѝ се сгърчи, падна;
където се сгърчи, там падна мъртъв.
28 През прозореца надничаше Сисаровата майка.
През решетката крещеше тя:
‘Защо се бави да дойде конницата му,
защо закъсняват колелетата на колесницата му?’
29 Нейните мъдри придворни ѝ отговарят
и даже сама тя дава отговор на себе си:
30 ‘Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят –
по девойка робиня, по две девойки на всеки воин;
та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи,
плячка от пъстрошарени везани дрехи,
от пъстрошарени дрехи, от две страни везани,
снети от рамене на пленници.’
31 (F)Така да погинат всички Твои врагове, Господи!
А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“

След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.

Деяния 9

Обръщане на Савел към вярата в Иисус Христос

(A)(B)(C)А Савел, който продължаваше да насъсква към заплахи и убийства срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника (D)и измоли от него писма до синагогите в Дамаск, та да доведе вързани в Йерусалим онези мъже и жени, които открие, че следват това учение. (E)Но когато той беше на път и приближаваше до Дамаск, изведнъж го обля светлина от небето. Той падна на земята и чу глас, който му каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ А той попита: „Кой си Ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“ Разтреперан и ужасен, той проговори: „Господи, какво искаш да направя?“ А Господ му рече: „Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш.“ А мъжете, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, а не виждаха никого. Савел стана от земята и макар очите му да бяха отворени, не виждаше никого. И като го водеха за ръка, заведоха го в Дамаск. И три дни не виждаше и нито яде, нито пи.

10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания, на когото Господ във видение каза: „Анания!“ Той отговори: „Ето ме, Господи!“ 11 (F)И Господ му рече: „Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и потърси в къщата на Юда един човек от Тарс на име Савел. Той тъкмо се моли 12 и видя във видение как един мъж на име Анания влезе и възложи ръка върху него, за да прогледне.“ 13 Анания отговори: „Господи, слушал съм от мнозина за този човек колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. 14 Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.“ 15 (G)Но Господ му каза: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синовете на Израил. 16 (H)И Аз ще му покажа колко трябва да пострада за Моето име.“ 17 Анания отиде, влезе в къщата и като възложи върху него ръце, рече: „Брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, когато ти идваше, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух.“ 18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му и веднага прогледна. Тогава той стана и беше кръстен.

Проповед на Савел в Дамаск

19 След това се нахрани и доби сила. И остана няколко дена с учениците в Дамаск. 20 (I)И веднага започна да проповядва в синагогите, че Иисус е Синът Божий. 21 (J)Всички, които го слушаха, недоумяваха и казваха: „Не е ли този, който преследваше в Йерусалим призоваващите това име, и не е ли дошъл тук, за да ги заведе вързани при първосвещениците?“ 22 (K)А Савел добиваше все повече сила и смущаваше юдеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.

23 (L)И след като се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият, 24 (M)но Савел узна за техния заговор. А те денем и нощем пазеха градските порти, за да го убият. 25 Тогава учениците го взеха през нощта, сложиха го в кош и го спуснаха по стената.

Савел в Йерусалим

26 (N)Като пристигна в Йерусалим, Савел се опитваше да се присъедини към учениците. Но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. 27 Варнава обаче го взе, отведе го при апостолите и им разказа как той видял по пътя Господ и че Господ му говорил, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисус. 28 И вече общуваше свободно с тях в Йерусалим и проповядваше открито в името на Господ Иисус. 29 Говореше и спореше също и с елинистите. Но те намислиха да го убият. 30 (O)Като узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и го препратиха в Тарс.

31 (P)А църквите в цяла Юдея, Галилея и Самария живееха в мир, укрепваха и напредваха със страх Господен. И с подкрепата на Светия Дух се умножаваха.

Излекуване на Еней

32 Веднъж, когато Петър обхождаше всички църкви, дойде и при светиите, които живееха в Лида. 33 Там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло, защото беше парализиран. 34 Петър му каза: „Енее, Иисус Христос те изцелява. Стани и си събери постелката.“ И той веднага стана. 35 Всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.

Възкресяване на Тавита

36 В Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което значи „сърна“. Тя вършеше много добри дела и даваше милостиня. 37 Случи се в онези дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и я положиха в горната стая. 38 Понеже Лида беше близо до Йопия и учениците чуха, че Петър е там, изпратиха при него двама души, които да го помолят да дойде незабавно при тях. 39 Петър стана и отиде с тях. Когато стигна, заведоха го в горната стая. И всички вдовици дойдоха при него, като плачеха и показваха ризи и дрехи, които Сърна бе правила, докато живеела с тях. 40 (Q)А Петър отпрати всички навън и като коленичи, помоли се, обърна се към тялото и рече: „Тавито, стани!“ Тя отвори очите си и като видя Петър, седна. 41 Той ѝ подаде ръка, изправи я и като повика светиите и вдовиците, представи я жива. 42 Това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа. 43 А той прекара доста дни в Йопия у някой си кожар на име Симон.

Йеремия 18

Знамение за грънчарския дом и глинената делва

18 Словото, което дойде към Йеремия от Господа: „Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще ти известя словото Си.“ Тогава слязох в дома на грънчаря. И ето той работеше на своето грънчарско колело. И когато съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той правеше от него друг съд, какъвто му беше възможно да направи.

Тогава при мене дойде от Господа това слово: (A)„Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар?“ – казва Господ. „Ето както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие в ръката Ми, доме Израилев. (B)Ако бих казал за някой народ или за някое царство да бъде изкоренено, съсипано и погубено, (C)отвърне ли се онзи народ от злото си, за което съм говорил срещу него, ще променя мнението Си за наказанието, което съм намислил да му причиня. Но ако бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, 10 ако извърши зло пред очите Ми, като не се вслушва в гласа Ми, тогава ще променя мнението Си относно доброто, с което съм решил да го облагодетелствам. 11 И сега кажи на юдейските мъже и на йерусалимските жители: ‘Така казва Господ: «Ето Аз ви готвя бедствие и замислям нещо против вас. Затова, обърнете се всеки от лошия си път и изправете постъпките си и делата си!»’ 12 (D)А те казват: ‘Безсмислено е! Ще живеем, според както си искаме, и ще постъпваме всеки с упорството на злото си сърце.’

13 (E)Затова така казва Господ: ‘Попитайте между народите чувал ли е някой нещо подобно? Девицата Израил е извършила твърде отвратителни неща. 14 Напуска ли ливанският сняг планинските скали? Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалече? 15 (F)А Моят народ Ме забрави, те принасят кадилна жертва на лъжливи богове, а те са направени да препъват по техните пътища, по старите пътеки, за да ходят по непроходим, по неизграден път, 16 (G)за да направят страната си за ужас и постоянен присмех, тъй че който преминава през нея, да се слисва и да клати глава. 17 (H)Като с източен вятър ще ги разпръсна пред лицето на неприятеля. Ще им покажа гърба Си, а не лицето Си в деня на тяхната гибел’.“

Заговор против Йеремия

18 А те казваха: „Елате да замислим заговор против Йеремия, защото няма да изчезне законът от свещеник, нито съветът от мъдър човек, нито словото от пророк. Елате да го поразим с език и да не отдаваме внимание на никоя от думите му.“

19 Йеремия се помоли: „Обърни ми внимание, Господи, и чуй гласа на моите противници! 20 (I)Трябва ли да се въздава зло за добро? А те копаят яма за живота ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях и да отклоня Твоя гняв от тях! 21 Затова предай децата им на глад и на насилието на меча. Нека жените им да бъдат бездетни и вдовици, нека мъжете им да бъдат поразени със смърт и младежите им нека загинат от меч в битка. 22 Нека се чува писък от къщите им, когато внезапно Ти докараш срещу тях плячкосващи орди, защото те изкопаха яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примки на краката ми. 23 (J)Но Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият. Не прощавай вината им, да не заличиш греха им пред лицето Си. Нека бъдат повалени пред лицето Ти и действай срещу тях по време на гнева Си!“

Марк 4

Иисус Христос говори на народа с притчи

(A)(B)Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото. Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:

Притчата за сеяча

„Слушайте! Ето излезе сеяч да сее. И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. (C)А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. (D)Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод. А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“ (E)И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

10 А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата. 11 Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи, 12 (F)така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“

13 (G)Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово. 16 Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат, 17 (H)но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат. 18 А посетите между тръни са тези, които слушат словото, 19 но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод. 20 А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“

Светилото и светилникът

21 (I)(J)И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника? 22 (K)Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве. 23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ 24 (L)Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате. 25 (M)Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“

Посятото израства само

26 И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, 27 спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, 28 защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа. 29 (N)А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“

Притча за синаповото зърно

30 (O)(P)И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? 31 (Q)То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята. 32 (R)Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“

33 И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат. 34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

Укротяване на бурята

35 (S)В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ 36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. 37 Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. 38 А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ 39 (T)А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. 40 Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ 41 И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“