Old/New Testament
Молитва на упование в Бога
Пази ме, Боже,
защото на Теб уповавам.
2 Казах на Господа: Ти си Господ мой;
вън от Тебе няма добро за мене.
3 В светиите на земята и в избраните –
в тях е цялото ми благоволение.
4 (B)Скърбите на онези, които заменят Йехова с друг бог, ще се умножат.
Аз не искам да принеса техните възлияния от кръв,
нито ще произнеса с устните си имената на боговете им.
5 (C)Господ е делът на наследството ми и на чашата ми!
Ти поддържаш това, което ми се е паднало.
6 За мене делът падна на приятни места.
Да! Получих прекрасно наследство.
7 (D)Ще благославям Господа, Който ме е вразумил;
също и през нощта ме учи сърцето ми.
8 (E)Винаги слагам Господа пред себе си;
понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя.
9 (F)Затова се зарадва сърцето ми и се развесели душата[b] ми,
а още и плътта ми ще пребивава в увереност.
10 (G)Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята;
нито ще допуснеш човека, в когото си благоволил, да види изтление.
11 (H)Ще ми изявиш пътя на живота;
пред Твоето присъствие има пълнота от радост,
отдясно на Тебе – винаги веселие.
Невинният праведник е под Божията закрила
17 Молитва на Давид.
Послушай, Господи, правото; внимавай към вика ми;
дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти;
очите Ти нека гледат справедливо.
3 (I)Изпитвал си сърцето ми; посетил си ме нощно време;
опитал си ме и не си намерил в мене никакво зло намерение.
Мислите ми не надвишават устата ми.
4 (J)Колкото до човешките дела, чрез думите на Твоите уста
аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища;
краката ми не са се подхлъзнали.
6 (K)Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш;
приклони към мен ухото Си и послушай думите ми.
7 (L)Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Теб
от онези, които въстават против тях.
8 (M)Пази ме като зеница на око;
скрий ме под сянката на крилете Си
9 от нечестивите, които ме съсипват,
от неприятелите на душата ми, които ме обкръжават.
10 (N)Обградени са от своята тлъстина;
устата им говорят горделиво.
11 (O)Те обиколиха вече стъпките ни;
насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса,
и на млад лъв, който седи скрит в засада.
13 (P)Стани, Господи, изпревари го, повали го;
с меча Си избави душата ми от нечестивия –
14 (Q)от хора, Господи, с ръката Си,
от светските хора, чийто дял е в този живот
и чийто корем пълниш със съкровищата Си;
които са наситени с деца
и останалия си имот оставят на внуците си.
15 (R)А аз ще видя лицето Ти в правда;
когато се събудя, ще се наситя от изгледа Ти.
Павел в Македония и Гърция
20 (A)След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция
3 (B)и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.
4 (C)И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим.
5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;
6 (D)и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.
Възкресяването на Евтих
7 (E)И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.
8 (F)А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.
9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.
10 (G)Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.
14 И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.
16 (H)Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.