Old/New Testament
Увереност в Божията милост
13 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Докога, Господи, ще ме забравяш съвсем?
Докога ще криеш лицето Си от мене?
2 Докога ще имам борба[a] в душата Си,
болки в сърцето Си всеки ден?
Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?
3 (B)Погледни, послушай ме, Господи, Боже мой;
просвети очите ми, да не би да заспя в смърт;
4 (C)да не би да каже неприятелят ми: Надвих му,
и да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.
5 (D)Но аз уповавам на Твоята милост;
сърцето ми ще се радва в спасението Ти.
6 (E)Ще пея на Господа,
защото е бил щедър към мене.
Човекът без Бога
14 (F)За първия певец. Давидов псалом.
Безумният каза в сърцето си:
Няма Бог.
Поквариха се; сториха нечестиви дела;
няма кой да прави добро.
2 (G)Господ надникна от небесата над човешките синове,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога.
3 (H)Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.
4 (I)Без разум ли са всички, които беззаконстват,
които изпояждат народа ми, както ядат хляб,
и не призовават Господа?
5 Тогава ги нападна голям страх;
защото Бог е в поколението на праведните.
6 (J)Осуетихте намеренията на бедния;
Господ обаче му е прибежище.
7 (K)Дано дойде от Сион избавление на Израил!
Когато Господ върне Своя народ от плен,
тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
Кой може да бъде в Божието присъствие
15 (L)Давидов псалом.
Господи, кой ще обитава в Твоя шатър?
Кой ще живее на Твоя свят хълм?
2 (M)Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда
и който говори истина от сърцето си;
3 (N)който не одумва с езика си,
нито струва зло на приятеля си,
нито приема да хвърли укор против ближния си,
4 (O)пред чиито очи е презрян безчестният;
но той почита онези, които се боят от Господа;
който, ако и да се е клел за своя вреда, не се отмята;
5 (P)който не дава парите си с лихва,
нито приема подкуп против невинния.
Който прави това, няма да се поклати до века.
Размириците в Ефес
21 (A)И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 (B)И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия.
23 (C)А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път.
24 (D)Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите,
25 като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.
26 (E)И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка.
27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят.
28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида!
29 (F)И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра.
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
31 Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.
32 И така, едни викаха едно, а други – друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
33 (G)А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа.
34 Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида!
35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол?
36 И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено.
37 Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други.
39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното[a] събрание.
40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище.
41 И като каза това, разпусна събранието.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.