Old/New Testament
РЕЧИ НА ЕЛИУ
Въведение
32 (A)И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.
2 (B)Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;
3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.
4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.
Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу
6 (C)Тогава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори:
Аз съм млад, а вие много стари;
затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.
7 Аз казах: Дните нека говорят
и многото години нека учат на мъдрост.
8 (D)Но има дух в човека;
вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 (E)Не че хората са велики, затова да са и мъдри,
нито че са стари, затова да разбират правосъдието.
10 И така, казвам: Слушайте мене;
нека кажа и аз мнението си.
11 Ето, чаках, докато вие говорехте,
слушах разсъжденията ви,
когато търсехте какво да кажете;
12 внимателно ви слушах
и, ето, нито един от вас не убеди Йов,
нито отговори на думите му;
13 (F)за да не кажете: Ние намерихме мъдрост;
Бог ще го свали, а не човек.
14 Понеже той не е отправил думите си против мене,
то и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Те се смайват, не отговарят вече,
не намират нито дума да кажат.
16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят,
понеже стоят и не отговарят вече?
17 Нека отговоря и аз от моя страна,
нека кажа и аз мнението си.
18 Защото съм пълен с думи;
духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Ето, коремът ми е като вино неотворено,
близо е да се пръсне като нови мехове.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко;
ще отворя устните си и ще отговоря.
21 (G)Далеч от мен е да гледам на лице
или да полаская човека.
22 Защото не зная да лаская;
иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.
Бог допуска страданието
33 Затова, Йове, чуй сега словото ми
и слушай всички мои думи.
2 Ето, сега отворих устата си,
езикът ми с устата ми говори.
3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми
и устните ми ще произнесат чист разум.
4 (H)Духът Божий ме е създал
и диханието на Всемогъщия ме оживотворява.
5 Ако можеш, отговори ми;
опълчи се с думите си пред мен и застани.
6 (I)Ето, и аз съм пред Бога, както си ти,
и аз съм от кал създаден.
7 (J)Ето, моят ужас няма да те плаши,
нито ръката ми ще тежи върху тебе.
8 Несъмнено ти си говорил, като слушах аз,
и аз чух гласа на думите ти, като казваше:
9 (K)Чист и без престъпление съм;
невинен съм и беззаконие няма в мен;
10 (L)ето, Бог намира причини против мене,
смята ме за Свой неприятел;
11 (M)слага краката ми в клада,
наблюдава всичките ми пътища.
12 Ето, в това ти не си прав;
ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 (N)Защо се препираш с Него
затова, че Той не дава отчет за нито едно от Своите дела?
14 (O)Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж,
само че човекът не внимава.
15 (P)В сън, в нощно видение,
когато дълбок сън напада хората,
когато сънуват в леглата си,
16 (Q)тогава Той отваря ушите на хората
и запечатва поука в тях,
17 за да отклони човека от намерението му
и да извади гордостта от човека;
18 предпазва душата му от гроба
и живота му, за да не падне от меч.
19 Той бива и наказван с болки в леглото си.
Да! С непрестанни болки в костите си,
20 (R)така че душата му се отвръща от хляб
и сърцето му – от вкусното ястие.
21 Плътта му се изнурява така, че не се вижда,
а невидимите му по-рано кости се подават.
22 Да! Душата му се приближава към гроба
и животът му – към погубителите.
23 Тогава, ако има ангел с него,
посредник, пръв между хиляда,
за да възвести на човека какво за него е право,
24 и ако Бог бъде милостив спрямо него
и каже: Избави го, за да не слезе в гроба,
Аз промислих откуп за него, –
25 тогава плътта му ще се подмладява повече от плътта на дете;
той се връща в дните на младостта си;
26 ако се помоли на Бога, Той е благосклонен към него
и му дава да гледа лицето Му с радост;
и възвръща на човека правдата му.
27 (S)Той пее пред хората, като казва:
Съгреших и изкривих правото,
и не ми бе въздадено според греха ми;
28 (T)Той избави душата ми, за да не отиде в рова;
и животът ми ще види светлината.
29 Ето, всичко това върши Бог
дваж и триж с човека,
30 (U)за да отвърне душата му от рова,
а да се просвети със светлината на живота.
31 (V)Внимавай, Йове, послушай ме,
мълчи и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми;
говори, защото желая да бъдеш оправдан;
33 но ако не, то ти слушай мене;
мълчи и ще те науча на мъдрост.
Павел и Варнава в Икония
14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
3 (A)Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.
5 (B)И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6 (C)те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,
7 и там проповядваха благовестието.
Апостолите в Листра
8 (D)А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил.
9 (E)Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
10 (F)каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше.
11 (G)А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.
13 (H)И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14 (I)Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха:
15 (J)О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;
16 (K)Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,
17 (L)макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.
19 (M)Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял.
20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия.
Завръщането в Антиохия Сирийска
21 (N)И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия
22 (O)и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
23 (P)И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.
26 (Q)Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили.
27 (R)И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват.
28 И прекараха там доста време с учениците си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.