Old/New Testament
41 (A)Можеш ли да извлечеш крокодила[a] с въдица
или да притиснеш езика му с въже?
2 (B)Можеш ли сложи оглавник на носа му
или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Ще отправи ли той към тебе много молби?
Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Ще сключи ли договор с тебе,
за да го вземеш за вечен слуга?
5 Можеш ли игра с него, както с птица?
Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него?
Ще го разделят ли между търговците?
7 Можеш ли прониза[b] кожата му със сулици
или главата му – с рибарски копия?
8 Сложи ръката си на него;
спомни си боя и не прави вече това.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна;
даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Няма човек, толкова дързък, че да смее да го раздразни.
Тогава кой може да застане пред Мене?
11 (C)Кой Ми е дал отпреди, за да му отплатя?
Всичко, което има под цялото небе, е Мое.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му,
нито за хубавото му устройство.
13 Кой може да смъкне външната му дреха?
Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти[c]?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му?
Зъбите му наоколо са ужасни.
15 Той се гордее с наредените си люспи,
съединени заедно, като че ли плътно запечатани;
16 едната се допира до другата,
така че дори въздух не може да влезе между тях;
17 прилепени са една за друга,
държат се помежду си така, че не могат да се отделят.
18 Когато киха, блести светлина
и очите му са като клепачите на зората.
19 От устата му излизат запалени факли
и огнени искри изскачат.
20 От ноздрите му излиза дим
като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Дишането му запалва въглища
и пламъкът излиза от устата му.
22 На врата му обитава сила
и всички заплашени скачат[d] пред него.
23 Пластовете на плътта му са слепени,
твърди са на него, не могат се поклати.
24 Сърцето му е кораво като камък,
даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Когато става, силните се ужасяват,
от страх се смайват.
26 Мечът на този, който би го улучил, не може да удържи –
нито копие, нито сулица, нито остра стрела.
27 Той смята желязото за плява,
медта – за гнило дърво.
28 Стрелите не могат го накара да бяга;
камъните на прашката са за него като слама;
29 сопите се смятат за слама;
той се присмива на махането на копието.
30 Като остри камъни има по долните му части;
простира като белези от диканя върху тинята;
31 прави бездната да ври като котел;
прави морето като варилница за миро.
32 Оставя след себе си светла диря,
така че някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 На земята няма подобен на него,
създаден да няма страх.
34 Той изглежда всяко високо нещо;
цар е над всички горделиви зверове[e].
Йов се смирява пред Бога
42 Тогава Йов отговори на Господа:
2 (D)Зная, че всичко можеш
и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.
3 (E)Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно?
Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал,
за неща, пречудни за мене, които не съм познавал.
4 (F)Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря;
ще Те попитам и Ти ми отговаряй.
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото,
но сега окото ми Те вижда;
6 (G)затова се отричам от думите си
и се кая в пръст и пепел.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Господ порицава тримата приятели на Йов, който се моли за тях
7 А след като Господ изговори тези думи на Йов, Господ каза на теманеца Елифаз: Гневът Ми пламна против теб и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов.
8 (H)Затова сега вземете седем телета и седем овни и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов.
9 И така, теманецът Елифаз, савхиецът Валдад и наамецът Софар отидоха и направиха, както им заповяда Господ; и Господ прие Йов.
Господ отново дарява на Йов благополучие
10 (I)И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Йов двойно повече, отколкото имаше преди.
11 (J)Тогава при него дойдоха всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали отпреди, и ядоха хляб с него в къщата му; и като плакаха за него, го утешиха за цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки даде по един сребърник и всеки – по една златна обица.
12 (K)Така Господ благослови последните дни на Йов повече от първите му; така че той придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.
13 (L)Още му се родиха седем синове и три дъщери;
14 и първата си дъщеря нарече Емима, втората – Касия, а третата – Керен-апух.
15 И по цялата страна не се намираха жени, така красиви като дъщерите на Йов; и баща им даде на тях наследство, както на[f] братята им.
16 След това Йов живя сто и четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения.
17 И така, Йов умря стар и сит на дни.
22 (A)Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;
24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.
25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26 (B)внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.
27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.
28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.
29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;
30 (C)и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
31 (D)А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.
32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.
34 (E)И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.
36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.
37 (F)Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.
38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни[a], се уплашиха;
39 (G)и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.
40 (H)А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.