Old/New Testament
132 Господи, спомни си за Давид
и за всичките му скърби –
2 (A)как той се е клел на Господа,
как е дал обет на силния Бог на Яков:
3 (B)„Никога няма да вляза в шатъра си,
няма да легна на леглото си;
4 няма да дам сън на очите си
и дрямка на клепачите си,
5 докато не намеря място за Господа,
жилище за силния Бог на Яков.“
6 (C)Ето ние слушахме за това място във Витлеем[a],
намерихме го в полетата на Ярим.
7 (D)Да идем в Неговото жилище,
да се помолим пред подножието на нозете Му.
8 Господи, влез в мястото на Своя покой –
Ти и ковчегът на Твоето величие.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда
и Твоите верни хора ще ликуват от радост.
10 (E)Не отвръщай лице от Своя помазаник
заради Давид, Твоя служител.
11 (F)(G)Господ се закле на Давид със сигурна клетва
и няма да се отклони от думите Си:
„Ще поставя потомък
от твоите наследници на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет
и Моите заповеди, на които ще ги науча,
тогава синовете им вечно ще седят на твоя престол.“
13 (H)Защото Господ избра Сион,
пожела го за Свое жилище.
14 „Това е Мое вечно жилище:
тук ще се поселя, защото силно го пожелах.
15 Ще благословя и преблагословя неговото препитание,
ще наситя бедните му с хляб,
16 (I)а свещениците му ще облека в спасение
и верните му хора ще ликуват от радост.
17 (J)Там Аз ще издигна величието на Давид,
ще приготвя светилник на Своя помазаник.
18 Враговете му ще покрия с позор,
а на него ще засияе короната му.“
Възхвала на братската любов
133 Поклонническа песен. На Давид.
Колко е хубаво и колко е прекрасно,
когато братя живеят в съгласие!
2 (K)Това е като скъп елей върху глава,
разливащ се по брада, брадата на Аарон, елей,
който се стича по ръба на дрехата му;
3 (L)като роса от Ермон,
която пада върху планините на Сион,
защото там Господ възвести благословението
за живот за вечни времена.
Призив за прослава на Господа
134 (M)Поклонническа песен.
Подобаващо участие в Евхаристията и общите трапези
17 Във връзка с онова, което ще ви говоря по-нататък, не заслужавате похвала, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо. 18 Първо, защото чувам, че когато се събирате за богослужение, между вас имало разцепление, което и вярвам донякъде. 19 То и трябва да има разделения между вас, за да изпъкнат изпитаните във вярата сред вас. 20 Но макар че вие се събирате заедно, това още не значи, че ядете от вечерята на Господа, 21 защото всеки гледа да изяде преди другите своята вечеря и така един остава гладен, а друг се напива. 22 Нямате ли си къщи, за да ядете и пиете там? Или проявявате пренебрежение към Божията църква и засрамвате онези, които са бедни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.
23 (A)Аз приех от Господа това, което ви и предадох: Господ Иисус в нощта, когато щеше да бъде предаден, взе хляб 24 и като благодари, разчупи го и рече: „Вземете, яжте[a], това е Моето тяло, което се разчупва[b] заради вас; правете това за Мой спомен.“ 25 (B)След вечеря взе също и чашата и рече: „Тази чаша е Новият Завет, осветен с Моята кръв; всеки път, когато пиете, правете това за Мой спомен.“ 26 Затова всеки път когато ядете този хляб и пиете от тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.
27 Така че който яде от този хляб и пие от чашата на Господа недостойно, той е виновен пред тялото и кръвта на Господа. 28 Но нека човек изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. 29 Защото, който яде и пие не както подобава[c], той яде и пие от своето осъждане, понеже не разпознава тялото на Господа[d]. 30 Затова сред вас има много немощни и болни, а и умират доста. 31 Защото, ако бяхме изпитвали себе си, нямаше да бъдем осъждани. 32 Когато пък сме така осъждани, това е наказание от Господа, за да не бъдем осъдени после заедно със света. 33 И така, братя мои, когато се събирате на вечеря, изчаквайте се взаимно. 34 Ако пък някой е гладен, нека си яде вкъщи, за да не се събирате за осъждане. А за останалото ще се разпоредя, когато дойда.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.