Old/New Testament
Утеха и надежда в затруднение
77 На първия певец. По Йедутун[a]. Псалом на Асаф.
2 Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
3 (A)В тежък за мене ден търся Господа
и неуморно простирам нощем ръката си към Него,
защото душата ми отказва да се утеши.
4 Мисля за Бога и въздишам;
размишлявам, но духът ми изнемогва.
5 Ти държиш очите ми отворени,
безпокоя се и онемявам.
6 (B)Премислям отминалите дни
и годините на древните времена.
7 Шептя песните си нощем;
със сърцето си размислям
и духът ми се пита:
8 (C)„Завинаги ли ни отхвърли Господ
и няма да ли бъде вече благосклонен?
9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,
завинаги ли секна Неговото слово?
10 (D)Забрави ли Бог да бъде милостив
или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
11 (E)Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12 (F)Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.
13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.
14 (G)Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?
15 Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.
16 (H)Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.
17 (I)Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.
18 (J)Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.
19 (K)Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.
20 (L)Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки – през големите води.
Твоите следи никой не видя.
21 (M)Ти водеше Своя народ като стадо
чрез ръката на Мойсей и Аарон.
Вината на Израил и милостта на Бога
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
2 (P)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
3 (Q)(R)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 (S)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 (T)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
6 (U)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
8 (V)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (W)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (X)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (Y)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (Z)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (AA)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (AB)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (AC)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (AD)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (AE)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (AF)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (AG)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (AH)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (AI)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
38 (AJ)Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
40 (AK)Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
44 (AL)Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
45 (AM)изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
46 (AN)даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
47 (AO)лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
48 добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
51 (AP)порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
52 (AQ)а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
53 (AR)Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
54 (AS)и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 (AT)И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 (AU)Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
58 (AV)огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
60 (AW)като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 (AX)и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62 (AY)Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
63 (AZ)Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
68 (BA)а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
70 (BB)Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.
Иисус Христос – завършек на закона
10 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните са те да бъдат спасени. 2 (A)Свидетелствам за тях, че ревностно служат на Бога, ала без истинско познание. 3 Защото те не осъзнават, че Бог оправдава човека, а искаха сами да постигнат оправдаване и затова не приеха оправдаването от Бога. 4 Но завършек на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
Спасението е за всички
5 (B)Мойсей пише за оправдаването чрез Закона: „Човек, който го е изпълнил, ще бъде жив чрез него.“ 6 (C)А за оправдаването чрез вярата говори така: „Не казвай в сърцето си: ‘Кой ще се въздигне на небето?’, тоест да доведе долу Христос, 7 или: ‘Кой ще слезе в бездната?’, тоест да изведе Христос от мъртвите.“ 8 (D)И какво добавя Писанието? „Словото е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, тоест словото на вярата, което проповядваме. 9 (E)Защото, ако с устата си изповядваш, че Иисус е Господ, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш; 10 със сърце вярваме, за да получим оправдаване, а с уста изповядваме, за да получим спасение. 11 (F)Защото Писанието казва: „Всеки, който вярва в Него, няма да се посрами.“ 12 (G)Няма разлика между юдеин и елин. Господ е един и същ за всички. Той богато дарява всички, които Го призовават, 13 (H)защото всеки, който призове името на Господа, ще се спаси.
14 Но как ще призоват Онзи, в Когото не са повярвали? Как ще повярват в Онзи, за Когото не са чули? Как ще чуят, ако не им се проповядва? 15 (I)И как ще проповядват, ако не бъдат изпратени, както е писано: „Колко прекрасни са стъпките на тези, които благовестят мир[a], които благовестят доброто!“ 16 (J)Но не всички възприеха благовестието. Както казва Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас?“ 17 И така, вярата идва от слушане на проповедта, а проповедта – от Божието[b] слово. 18 (K)Но питам: нима те не са чули? Напротив, както е писано, „техният зов се носи по цялата земя и думите им – до краищата на света.“
19 (L)Отново питам: нима Израил не разбра?
Пръв Мойсей казва: „Аз ще предизвикам у вас ревност към народ, който не е народ, ще възбудя гнева ви срещу неблагоразумен народ.“ 20 (M)А Исаия смело възвестява: „Намериха Ме онези, които не Ме търсеха, открих се на онези, които не питаха за Мене.“ 21 (N)За Израил пък казва: „Цял ден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.