Old/New Testament
Молитва за защита
43 (A)Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ!
Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
2 (B)Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
3 (C)Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят.
Да ме заведат на Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.
4 Тогава ще вляза при Божия олтар,
при Бога – моята превъзходна радост;
и с арфа ще славословя Теб, о Боже, Боже мой.
5 (D)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
Молитва за победа в Божието име
44 (E)За първия певец. Поучение за Кореевите синове.
Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали
какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 (F)Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил;
съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 (G)Защото не завладяха земята със своя меч,
нито тяхната мишца ги спаси,
а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице,
защото Твоето благоволение беше към тях.
4 (H)Ти си Цар мой, Боже;
заповядай да стават победи за Яков.
5 (I)Чрез Тебе ще повалим неприятелите си;
чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.
6 (J)Защото няма да уповавам на лъка си,
нито ще ме избави мечът ми.
7 (K)Защото Ти си ни избавил от противниците ни
и си посрамил онези, които ни мразят.
8 (L)С Бога ще се хвалим всеки ден
и името Ти ще славословим довека. (Села.)
9 (M)Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил
и не излизаш вече с нашите войски.
10 (N)Правиш ни да се върнем назад пред противника;
и мразещите ни ни обират за себе си.
11 (O)Предал си ни като овце за ядене
и си ни разпръснал между народите.
12 (P)Продал си Своя народ за нищо
и не си спечелил от цената им.
13 (Q)Правиш ни за укор на съседите ни,
за присмех и поругание на онези, които са около нас.
14 (R)Правиш ни за поговорка между народите,
за кимване с глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мен
и срамът на лицето ми ме покрива
16 (S)поради гласа на онзи, който укорява и хули,
поради неприятеля и отмъстителя.
17 (T)Всичко това дойде върху нас;
обаче ние не Те забравихме,
нито станахме неверни на Твоя завет.
18 (U)Сърцето ни не се върна назад,
нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,
19 (V)макар Ти да си ни съкрушил в пусто място[a]
и да си ни покрил с мрачна сянка.
20 (W)Ако сме забравили името на нашия Бог
или сме прострели ръцете си към чужд бог,
21 (X)то няма ли Бог да издири това?
Защото Той знае тайните на сърцето.
22 (Y)Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден,
смятани сме като овце за клане.
23 (Z)Събуди се, Господи, защо спиш?
Стани, не ни отхвърляй завинаги.
24 (AA)Защо криеш лицето Си
и забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 (AB)Защото душата ни е снишена до пръстта;
коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш
и ни избави заради милосърдието Си.
Величието на Царя и красотата на невястата Му
45 За първия певец, по Криновете[b], псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта.
От сърцето ми извира блага дума.
Аз разказвам делата си на Царя;
езикът ми е перо на бързописец.
2 (AC)Ти си по-красив от човешките синове;
на устата Ти се изля благодат;
затова Те благослови Бог довека.
3 (AD)Препаши меча Си на бедрото Си, Силни,
славата Си и величието Си;
4 (AE)и във величието Си язди победоносно
в полза на истината и кротостта, и правдата;
и Твоята десница ще Те предвожда към чудни неща.
5 Стрелите Ти са остри,
забиват се в сърцата на царските врагове;
племена падат пред Тебе.
6 (AF)Твоят престол, Боже, е до вечни векове;
скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 (AG)Възлюбил си правда и си намразил нечестие;
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя.
8 (AH)На смирна и алое, и касия миришат всичките Ти дрехи;
от слоново-костни палати струнните инструменти Те развеселиха.
9 (AI)Царски дъщери има между Твоите почтени жени;
отдясно Ти е поставена царицата в офирско злато.
10 (AJ)Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си;
забрави и народа си, и бащиния си дом;
11 (AK)така Царят ще пожелае твоята красота;
защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони.
12 (AL)И тирската дъщеря, даже и богатите от народа ѝ,
ще търсят благоволението Ти с подаръци.
13 (AM)Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата;
облеклото ѝ е златотъкано.
14 (AN)Ще я доведат при Царя с везани дрехи;
нейните другарки, девиците, които я следват, ще Ти бъдат доведени –
15 с веселие и радост ще бъдат доведени;
ще влязат в царския палат.
16 (AO)Вместо бащите Ти ще бъдат децата Ти,
които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 (AP)Ще направя името Ти да се помни през всички поколения;
затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.
27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
34 (A)Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
35 (B)И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
36 От това всички се ободриха и ядоха и те.
37 (C)А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Корабокрушението
39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 (D)Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 (E)а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.