Old/New Testament

30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
² защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им –
хора, чиято жизненост беше изчезнала?
³ От немотия и глад те бяха измършавели;
гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
⁴ между храстите късаха слез
и корените на хвойна им бяха за храна.
⁵ Бяха изгонени измежду хората,
които викаха след тях като след крадци.
⁶ Живееха в пукнатините на долините,
в дупките на земята и на скалите.
⁷ Ревяха между храстите.
събираха се под тръните;
⁸ безумни и безчестни,
те бяха изгонени от земята.
^9 (A)А сега аз им станах песен,
още съм им и за поговорка.
^10 (B)Гнусят се от мен, отдалечават се от мен
и не се свенят да плюят в лицето ми.
^11 (C)Тъй като Бог е съсипал достолепието ми^[a] и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мен.
^12 (D)Отдясно въстават тези изроди,
тласкат краката ми
и приготвят против мене гибелните си намерения^[b],
¹³ развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
¹⁴ Идват като през широк пролом;
гибелно се нахвърлят върху мен.
¹⁵ Ужаси се обърнаха върху мене;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
^16 (E)И сега душата ми се излива в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
¹⁷ През нощта костите ми се пронизват в мен
и жилите ми не си почиват^[c].
¹⁸ Само с голямо усилие се променя дрехата ми;
тя ме стяга, както яката на хитона ми.
¹⁹ Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и прах.
²⁰ Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя – и Ти просто ме поглеждаш.
²¹ Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
²² издигаш ме, понасяш ме по вятъра
и ме стопяваш в бурята.
^23 (F)Зная наистина, че ще ме докараш до смърт
и до дома, който е определен за всички живи.
²⁴ Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
^25 (G)Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?
И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
^26 (H)Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
²⁷ Червата ми кипят и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
^28 (I)Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
^29 (J)Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
^30 (K)Кожата ми почерня на мен
и костите ми изгоряха от огън.
³¹ Затова арфата ми се измени в ридание
и свирката ми – в глас на плачещи.

31 ^(L)Сключих завет с очите си;
и как бих погледнал към девица?
^2 (M)Защото какъв дял се определя от Бога отгоре
и какво наследство – от Всемогъщия свише?
³ Не е ли разорение за нечестивия
и погибел за тези, които вършат беззаконие?
^4 (N)Не вижда ли Той пътищата ми?
И не брои ли всичките ми стъпки?
⁵ Ако съм ходил с лъжата
и кракът ми е бързал към измама
⁶ (но нека ме претеглят в прави везни,
за да познае Бог непорочността ми),
^7 (O)ако се е отклонил кракът ми от пътя
и сърцето ми е последвало очите ми,
и ако се е залепило петно на ръцете ми,
^8 (P)то нека сея аз, а друг да яде,
и нека бъдат изкоренени произведенията ми.
⁹ Ако се е прелъстило сърцето ми от жена
и съм причаквал при вратата на съседа си,
^10 (Q)то нека моята жена мели за друг
и други да се навеждат над нея;
^11 (R)защото това би било гнусно дело
и беззаконие, което да се накаже от съдиите;
¹² понеже това е огън, който изгаря до погубване
и би изкоренил всичките ми плодове.
¹³ Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си,
когато имаха спор с мене,
¹⁴ то какво бих сторил, когато се надигне Бог?
И какво бих Му отговорил, когато ме посети?
^15 (S)Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него?
И не Същият ли ни създаде в утробата?
¹⁶ Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха,
или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,
¹⁷ или съм изял сам залъка си,
без да е яло сирачето от него
¹⁸ (напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща
и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),
¹⁹ ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи
или сиромах, че няма завивка,
^20 (T)и не са ме благославяли чреслата му,
като се е стоплял с вълната от овцете ми;
^21 (U)ако съм повдигнал ръка против сирачето,
като виждах, че имам помощ в портата;
²² то да падне мишцата ми от рамото
и ръката ми да се пречупи от лакътя;
^23 (V)защото погибел от Бога беше ужас за мен
и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
^24 (W)Ако съм възлагал надеждата си на злато
или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;
^25 (X)ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо
и защото ръката ми беше намерила изобилие;
^26 (Y)ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше,
или луната, когато ходеше в светлината си,
²⁷ се е увлякло тайно сърцето ми
и устата ми са целували ръката ми;
^28 (Z)и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите,
защото бих се отрекъл от Вишния Бог.
^29 (AA)Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме
или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло
^30 (AB)(даже не съм допуснал устата ми да съгреши,
за да искам живота му с проклятие);
³¹ ако хората от шатъра ми не са казали:
Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?
^32 (AC)(чужденецът не нощуваше вън;
отварях вратата си на пътника);
^33 (AD)ако съм прикривал престъпленията си, както Адам,
като съм скривал беззаконието си в пазвата си,
^34 (AE)понеже се боях от голямото множество
и презрението на семействата ме ужасяваше,
така че млъквах и не излизах от вратата
^35 (AF)(О, да имаше някой да ме слуша –
Ето, виж тук подписа ми;
Всемогъщият нека ми отговори! –
И да имах акта^[d], който противникът ми е написал!
³⁶ Ето, на рамо щях да го нося,
за венец щях да го привържа на себе си!
³⁷ Щях да му дам отчет за стъпките си;
като княз щях да се приближа към него.);
³⁸ ако нивата ми вика против мен
и браздите ѝ плачат заедно;
^39 (AG)ако съм изял плода ѝ, без да платя,
или съм изгасил живота на стопаните ѝ;
^40 (AH)тогава да израстат тръни вместо жито
и вместо ечемик – плевели.
Свършиха се думите на Йов.