Old/New Testament
Молитва на възхвала и упование
40 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Чаках с търпение Господа;
и Той се приклони към мен; и послуша вика ми,
2 (B)и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта,
и постави на скала краката ми, и утвърди стъпките ми;
3 (C)сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог;
мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.
4 (D)Блажен онзи човек, който възлага упованието си на Господа
и не е склонил към горделивите, нито към онези, които коварно отстъпват.
5 (E)Господи, Боже мой, Ти си сторил много чудеса;
и Твоите мисли заради нас
не е възможно да ги изложи някой пред Теб;
ако бих поискал да ги изявя и разкажа,
те превишават всяко преброяване.
6 (F)Към жертва и приноси Ти нямаш благоволение;
отворил си уши в мене;
всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.
7 (G)Тогава казах: Ето, дойдох
(в свитъка на книгата е предречено за мене).
8 (H)Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля.
Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
9 (I)Прогласил съм правда в голямо събрание;
ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
10 (J)Правдата Ти не съм скрил в сърцето си;
верността Ти и спасението Ти съм изявил;
не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.
11 (K)Господи, не задържай благите Си милости от мене;
Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;
12 (L)защото са ме обкръжили безброй злини,
постигнаха ме беззаконията ми, така че не мога да повдигна очите си;
те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми отпадна.
13 (M)Благоволи, Господи, да ме избавиш;
Господи, побързай да ми помогнеш.
14 (N)Нека се посрамят и се смутят заедно всички
онези, които търсят душата ми, за да я погубят;
нека се обърнат назад и се опозорят
онези, които се наслаждават на нещастието ми.
15 (O)Нека се смаят поради срама си
онези, които казват: Охохо!
16 (P)Нека се радват и се веселят в Тебе
всички, които Те търсят;
онези, които обичат спасението Ти,
нека казват винаги: Да се величае Господ.
17 (Q)А аз съм сиромах и немощен,
но Господ се грижи за мене;
помощ моя и избавител мой си Ти;
Боже мой, да не се забавиш.
Блажен е милостивият
41 (R)За първия певец. Давидов псалом.
Блажен онзи, който се грижи за немощния;
в зъл ден ще го избави Господ.
2 (S)Господ ще го пази и ще продължи живота му;
блажен ще бъде той на земята;
и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепя на болното легло;
в болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 (T)Аз казах: Господи, смили се над мен;
изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват:
Кога ще умре той и ще загине името му?
6 (U)И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено,
събира в сърцето си всичкото зло, което забелязва,
и като излезе навън, го разказва.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят,
против мен измислят зло, като казват:
8 Някаква лоша болест го е сполетяла
и като е легнал, няма вече да стане.
9 (V)Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се над мен;
изправи ме и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мен.
12 (W)А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми
и ме утвърждаваш пред лицето Си до века.
13 (X)Благословен да е Господ, Израилевият Бог,
от века и до века. Амин и амин.
Печал и утеха за благочестивия
42 За първия певец. Поучение за Кореевите синове[a].
Както еленът пъхти за водните потоци,
така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 (Y)Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;
кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 (Z)Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем,
като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
4 (AA)Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това –
как отивах с множеството
и завеждах шествието в Божия дом
с глас на радост и на хваление,
с множеството, което празнуваше.
5 (AB)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя
за помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;
затова си спомням за Теб от земята на Йордан
и на планините Ермон, от гората Мисар.
7 (AC)Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади;
всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;
8 (AD)но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си
и нощем песента Му ще бъде с мен
и молитвата към Бога на живота ми.
9 (AE)Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 (AF)Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват
и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
11 (AG)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
Пътуването за Рим
27 (A)И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 (B)И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 (C)На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
4 И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
5 И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.
7 И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.
8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.
9 (D)Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:
10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.
12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Морската буря
13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.
14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;
17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.
20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23 (E)защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:
24 (F)Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.
25 (G)Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
26 (H)Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.