Old/New Testament
Спасение в името на Бога
20 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Нека Господ да те чуе в скръбен ден!
Нека името на Бога на Яков да те защити!
3 Да ти изпрати помощ от светилището
и от Сион да те укрепи!
4 Да си спомни всички твои безкръвни жертви
и да приеме твоите всеизгаряния благосклонно.
5 Да ти даде, каквото сърцето ти желае,
и да изпълни всяко твое намерение.
6 Ще се зарадваме за твоето спасение
и в името на нашия Бог ще издигнем знаме.
Господ да изпълни всички твои молби.
7 (B)Сега разбрах, че Господ спасява Своя помазаник,
откликва от святите Си небеса
с мощта на Своята спасяваща десница.
8 (C)Едни се надяват на колесници, други – на коне,
но ние призоваваме името на Господа, нашия Бог.
9 Те се препънаха и паднаха,
а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя
и ни послушай, когато Те призоваваме.
Прослава на Всемогъщия Бог
21 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [b] Господи, с Твоята сила царят се весели
и безмерно се радва за спасението, дошло от Тебе.
3 Ти му даде, каквото желае сърцето му,
и не отхвърли молбата на сърцето му,
4 защото Ти го срещна с добри благословения,
сложи корона от злато на главата му.
5 (D)Той поиска от Тебе да му дадеш живот;
Ти му даде дълголетие завинаги.
6 (E)Голяма е Неговата слава чрез спасението от Тебе.
Ти положи върху него чест и величие,
7 защото го благослови за вечни времена.
Развесели го чрез присъствието Си,
8 защото царят се уповава на Господа
и благодарение на Всевишния няма да се огъне.
9 Твоята ръка ще достигне всичките Ти врагове;
Твоята десница ще намери всички, които Те мразят.
10 Ще ги поставиш в огнена пещ, когато се явиш;
Господ ще ги погуби в гнева Си
и огън ще ги изгори.
11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята,
тяхното поколение сред човешките синове,
12 защото предприеха зло срещу Тебе,
скроиха заговори, но не можаха нищо да изпълнят.
13 Защото ще ги накараш да отстъпят,
когато се прицелиш със Своя лък срещу тях.
14 Издигни се, Господи, в силата Си,
ще възпеем и ще прославим Твоята мощ!
Страдания и прослава на Месия
22 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.
2 (G)[c] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
Няма помощ след думите на моя стон.
3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем – но няма покой за мене.
4 Но Ти си Светият,
живееш сред славословията на Израил.
5 На Тебе се уповаваха нашите предци –
уповаваха се и Ти ги избавяше;
6 към Тебе викаха за помощ
и биваха спасени.
7 Но аз съм като червей, не човек;
подигравка за хората и презрян от народа.
8 (H)Всички, които ме гледат, осмиват ме,
поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
9 (I)„Той се уповаваше на Господа,
нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
10 Защото Ти ме извади от майчина утроба,
вдъхна ми упование на майчини гърди.
11 (J)На Тебе бях предаден от майчина утроба,
от майчина утроба Ти си мой Бог.
12 (K)Не се отдалечавай от мене,
понеже скръбта е близо, а помощник няма.
13 Много бикове ме обграждат,
мощни бикове от Васан ме обкръжават,
14 (L)разтвориха своите уста срещу мене
като лъвове, ревящи и разкъсващи.
15 Разлях се като вода.
Всичките ми кости се разглобиха.
Сърцето ми стана като восък,
разтопи се във вътрешностите ми.
16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд;
езикът ми прилепна на небцето
и Ти ме сведе в прахта на смъртта.
17 Защото кучета ме обградиха,
сбирщина от злосторници ме обкръжи.
Те прободоха ръцете и краката ми.
18 Всичките ми кости се броят.
Враговете ми се взират и ме гледат.
19 (M)Делят моите дрехи помежду си
и за връхната ми дреха хвърлят жребий.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай!
Ти, сило моя, побързай ми на помощ!
21 Избави от меч живота ми
и от лапите на кучета – душата ми самотна.
22 (N)Спаси ме от устата на лъва
и от рогата на дивите животни!
Ти ме послуша.
23 (O)Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си.
Посред събранието ще Те славя.
24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го.
Всички потомци на Яков, възвеличете Го.
С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,
25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия,
не скри лицето Си от него,
вслуша се в неговите викове.
26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание.
Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.
27 Нека бедните да ядат и да се насищат;
да възхваляват Господа онези, които Го търсят;
да живеят сърцата ви завинаги!
28 (P)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички краища на земята
и ще се поклонят пред Него
всички езически родове,
29 защото царството е на Господа
и Той е владетел на народите.
30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята
пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта,
и онези, които не могат да запазят душата си за живот.
31 (Q)Потомството ми ще Му служи за вечни времена.
За Господа ще разказва следващото поколение.
32 Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост
на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.
Пътуване към Йерусалим
21 А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара. 2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме. 3 След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът. 4 (A)Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим. 5 Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме. 6 След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи. 7 А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. 8 (B)На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него. 9 Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар. 10 (C)Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав. 11 (D)Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ 12 Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим. 13 (E)Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“ 14 (F)И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“
15 След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим. 16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.
Апостол Павел при Яков
17 Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.