Old/New Testament
Вечерна молитва на праведника
4 За първия певец. В съпровод на струнни инструменти. Псалом на Давид.
2 [a] Когато повикам, чуй ме, Боже на моята правда!
Когато бях в притеснение, Ти ми даде простор.
Бъди милостив към мене Ти и изслушай моята молитва.
3 О, хора, докога славата Ми ще бъде поругавана,
докога ще обичате суетата и ще търсите лъжата?
4 Знайте, че Господ си е отделил благочестивия!
Господ чува, когато зова към Него.
5 Когато се гневите, не съгрешавайте!
Когато си лягате, размислете в сърцето си и се успокойте!
6 (A)Принасяйте истинни жертви
и се уповавайте на Господа!
7 (B)Мнозина казват: „Кой ще ни покаже добрини?“
Господи, нека светлината на Твоето лице просияе над нас!
8 Ти ме зарадва повече, отколкото онези,
у които се умножиха жито, вино и елей.
9 (C)Спокойно лягам и спя,
защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.
Утринна молитва за закрила
5 За първия певец. За духови инструменти. Псалом на Давид.
2 (D) [b] Господи, чуй думите ми, вникни в моя зов!
3 (E)Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой,
защото се моля пред Тебе!
4 Господи, чуй гласа ми рано сутрин.
Призори ще застана пред Тебе и ще Те очаквам,
5 защото Ти си Бог, Който не обича беззаконието.
Злият не може да се приюти при Тебе.
6 Горделивите няма да устоят пред Тебе –
Ти ненавиждаш всички, които извършват беззаконие.
7 Ти ще погубиш всички лъжци.
Убиец и измамник са противни за Господа.
8 (F)По Твоята велика милост аз обаче ще вляза в Твоя дом
и ще се поклоня в святия Ти храм с благоговение пред Тебе.
9 (G)Господи, нека Твоята справедливост ме води заради враговете ми!
Направи равен Твоя път пред мене!
10 (H)Защото в устата им няма истина,
а сърцето им носи разруха.
Гърлото им е отворен гроб,
а езикът им – коварен.
11 Накажи ги, Боже, нека се провалят в своите кроежи!
Отхвърли ги поради многото им престъпления,
защото се надигнаха против Тебе.
12 И нека се радват всички, които се уповават на Тебе;
те винаги ще тържествуват, защото Ти ще ги закриляш.
Затова нека се радват с Тебе всички, които обичат Твоето име.
13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника,
като с щит го обгръщаш с благоволение.
Молитва, посветена на покаянието
6 За първия певец. В съпровод на осмострунен инструмент. Псалом на Давид.
2 (I) [c] Господи, не ме упреквай в гнева Си, нито ме наказвай в яростта Си.
3 (J)Бъди милостив към мене, Господи, защото аз съм немощен.
Изцели ме, Господи, понеже страдам чак до мозъка на костите си.
4 Моята душа страда силно,
а Ти, Господи, докога ще се бавиш?
5 Обърни се, Господи, избави ме!
Спаси ме заради милостта Си,
6 (K)защото сред мъртвите никой няма да Те споменава,
в преизподнята кой ще Те прославя?
7 Уморен съм от своите въздишки.
Всяка нощ се обливам в сълзи в леглото си.
8 Помръкнаха от скръб очите ми,
състариха се поради всичките ми врагове.
9 (L)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие.
10 Господ чу молбата ми,
Господ приема молитвата ми.
11 Да бъдат засрамени и ужасени всичките ми врагове!
Те трябва да отстъпят и в миг да станат за позор.
Апостол Павел в Атина
16 Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли. 17 Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше. 18 Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението. 19 Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш? 20 Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“ 21 А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.
22 (A)Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. 23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: ‘На незнайния Бог’. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам: 24 (B)Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, 25 (C)нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко. 26 (D)Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават 27 (E)и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. 28 Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: ‘Негов сме и род.’[a] 29 (F)И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение. 30 (G)Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят. 31 (H)Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“
32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“ 33 Тогава Павел ги изостави. 34 Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.