Old/New Testament
Трета реч на Вилдад. Възхвала на Божието всемогъщество
25 В отговор Вилдад Савхеец каза: 2 „Бог господства с власт, внушаваща страх; Той твори мир в небесните Си висини. 3 Имат ли брой Неговите служещи сили? И върху кого не изгрява Неговата светлина? 4 (A)Но как би могъл човек да бъде прав пред Бога, как би могъл роденият от жена да бъде чист? 5 Ето дори месечината, и тя не е светла пред Него, и звездите не са чисти в очите Му, 6 а още по-малко един човек, който е като червей, и човешкият син, който е като земен червей.“
Отговор към Вилдад. Колко велик и мощен е Бог
26 В отговор Йов каза: 2 „Как ти помогна на останалия без сили, как подкрепи немощната ръка! 3 Какъв прекрасен съвет даде на немъдрия и как го поучаваш да вниква в пълнота! 4 (B)На кого ти извести тези думи и чий дух излизаше от тебе? 5 Ето рефаими треперят, водите и всичко, което живее в тях. 6 (C)Преизподнята е разбулена пред Него и няма покривало за ада. 7 (D)Разпрострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо. 8 Той връзва водите в облаците Си и облакът под тях не се разкъсва от тежестта им. 9 Обвил е престола Си и е разпрострял Своя облак над него. 10 (E)Очертал е граница на водната повърхност там, където е пределът между светлината и тъмнината. 11 Стълбовете, на които е опряно небето, треперят и се ужасяват, когато Бог ги заплаши с наказание. 12 Със Своята сила Той вълнува морето и с разума Си поразява бушуването му. 13 (F)Неговото дихание е дало блясъка на небето, Неговата ръка е пронизала бягащата змия. 14 Ето това са покрайнините на пътя Му! Това е само шепот, чут от Него! А кой може да разбере гърма на Неговата мощ?“
Йов е убеден, че съвестта му е чиста, и той познава Божията мощ
27 Йов продължи своето слово: 2 (G)„Жив е Бог, Който ме лиши от право, и Всемогъщият, Който опечали душата ми. 3 (H)Докато диханието ми е у мене и Божият дух в ноздрите ми, 4 моите устни няма да проговорят неправда и езикът ми няма да произнесе измама! 5 Далече съм от мисълта да ви отдам право и до смъртта си няма да се откажа от своята невинност. 6 Поддържам здраво своето право, няма да престана; няма да ме укори моето сърце в никой от моите дни.
7 Врагът ми е като нечестив човек и моят противник е като злодей. 8 Защото каква е надеждата за беззаконника, когато Бог прекъсне живота му, изтръгне душата му? 9 Ще се вслуша ли Бог във вика му, когато го сполети беда? 10 Ще има ли утеха за него във Всемогъщия и ще призовава ли той Бога по всяко време? 11 Ще ви поуча какво има в Божията ръка, няма да скрия какво възнамерява Всемогъщият. 12 Ето вие всички видяхте, а защо празнословите?
13 (I)Това е участта от Бога, отредена за нечестив човека, и наследството, което потисниците получават от Всемогъщия. 14 Ако се умножават синовете на такъв човек, ще загинат от меч, и потомците му няма да се насищат с хляб. 15 Останалите след него смъртта ще погребе, а вдовиците им няма да плачат. 16 Дори да натрупа и куп сребро като многобройните песъчинки и да приготви дрехи като големите купове глина 17 – всичко това той ще приготви, но праведникът ще се облича и чистият ще наследи среброто. 18 (J)Своята къща изгражда като молец и си прави колиба, както пазач; 19 ляга да спи богат, а не се събужда такъв: отваря очи и вече не е такъв. 20 Като потоп ще го постигне ужас; нощем ще го грабне буря. 21 Ще го вдигне източен палещ вятър и ще тръгне, но вятърът ще го отвлече от мястото му. 22 Безжалостно ще налети бедствие върху него колкото и да иска да избегне от него. 23 Ще се пляска с ръце по него и ще се подсвирва от мястото му.“
Убийство на апостол Яков и залавянето на апостол Петър
12 В това време цар Ирод започна гонение срещу някои от църквата, за да им стори зло, 2 и уби с меч Яков, брата на Йоан.
3 (A)И като видя, че това се понрави на юдеите, реши да хване и Петър. Това се случи през дните на Безквасниците. 4 (B)След като го залови, хвърли го в тъмница и го предаде на четири стражи от по четирима войници да го пазят, понеже възнамеряваше след Пасха да го изведе на съд пред народа. 5 И докато Петър беше пазен в тъмницата, църквата[a] непрестанно се молеше на Бога за него.
Освобождаване на апостол Петър
6 В онази нощ, преди Ирод да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, а пред вратата стражи пазеха тъмницата. 7 И ето Господен ангел се яви и светлина обля тъмницата. Той побутна Петър по хълбока и го събуди с думите: „Стани бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. 8 Тогава ангелът му каза: „Опаши се и си обуй сандалите.“ Той така и направи. После му рече: „Облечи си дрехата и върви след мене!“ 9 Петър излезе и тръгна след него, без да знае, че това, което прави ангелът, е истина. Струваше му се, че вижда видение. 10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която водеше към града, и тя им се отвори сама. Те излязоха и тръгнаха по една улица. В този миг внезапно ангелът го остави. 11 (C)А Петър, като дойде на себе си, рече: „Сега наистина разбрах, че Господ изпрати Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“ 12 (D)И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоан, наричан Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха. 13 Когато той почука на пътната врата, една слугиня на име Рода отиде да види кой е. 14 И като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да обади, че Петър стои пред вратата. 15 А те ѝ рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те ѝ отвърнаха: „Това е неговият ангел.“ 16 В това време Петър продължаваше да чука и когато отвориха, видяха го и се слисаха. 17 Той им даде знак с ръка да мълчат, разказа им как Господ го е извел от тъмницата и добави: „Обадете това на Яков и на братята.“ После излезе и отиде на друго място.
18 Като се съмна, сред войниците настъпи голяма суматоха: какво ли е станало с Петър. 19 Ирод нареди да го търсят, но като не го намери, разпита стражите и заповяда да ги отведат на смърт. След това напусна Юдея и живееше в Кесария.
Смърт на Ирод Агрипа Първи
20 (E)Ирод се беше разгневил на жителите на Тир и Сидон. Затова те дойдоха заедно при него и като склониха на своя страна Власт, управител в царския дворец, молиха за мир, понеже страната им се изхранваше от земята на царя. 21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на съдийския стол и започна да им говори. 22 (F)А народът викаше: „Това е глас Божий, а не човешки!“ 23 Но веднага Господен ангел го порази, защото не въздаде слава на Бога. И той, изяден от червеи, умря.
24 (G)А Божието слово се разпространяваше и се умножаваха вярващите. 25 (H)Варнава и Савел, след като изпълниха поръката, се върнаха от Йерусалим в Антиохия, като взеха със себе си Йоан, наречен Марк.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.