Old/New Testament

Речи на Елиуй

Въведение

32 Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав, ² разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога, ³ а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов. ⁴ Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него. ⁵ Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.

Негодуванието на Елиуй

⁶ Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания. ^7 (A)Аз си казвах: ‘Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.’ ⁸ Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява. ⁹ Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците. ¹⁰ Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.

¹¹ Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи. ¹² С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му. ¹³ Не казвайте: ‘Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.’ ¹⁴ Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.

¹⁵ Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им. ¹⁶ Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят? ¹⁷ Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная, ¹⁸ понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира. ¹⁹ Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове. ²⁰ Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря. ²¹ Няма да гледам на лице и никого няма да лаская, ²² защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“

Бог допуска страданието

33 „И така, Йов, слушай речта ми и обърни внимание върху всички мои думи! ² Ето отварям устата си, езикът ми говори в устата ми. ³ От искрено сърце говоря и устата ми ще произнесе чиста истина. ⁴ Божият Дух ме е създал и Духът на Всемогъщия ме е оживил. ⁵ Ако можеш, отговори ми; приготви се и застани пред мене. ^6 (B)Ето пред Бога аз съм равен на тебе и аз съм взет от глина. ^7 (C)Затова страх пред мене не може да те смути и товар от мене няма да те притиска.

⁸ Да, ти каза пред моите уши и аз чух да прозвучават думите: ^9 (D)‘Чист съм, без грях, без петно и нямам вина, ^10 (E)а Той търси предлози против мене и ме гледа като враг. ^11 (F)Краката ми постави в стегалки и следи всичките ми пътища.’

¹² Ето в това ти не си прав и затова ти отговарям, понеже Бог превъзхожда човека. ^13 (G)Защо спориш с Него затова, че Той не ти дава отговор за Своите дела? ¹⁴ Но Бог говори веднъж и два пъти – но на това не се обръща внимание. ^15 (H)(I)Насън, в нощно видение, когато хората потъват в дълбок сън и когато дремят в леглото, ¹⁶ тгава Той отваря ухото на човека и на даденото от Него наставление полага печат, ¹⁷ за да отклони човека от някое дело и да премахне от него гордостта, ¹⁸ за да спаси душата му от пропаст и живота му от смъртоносно оръжие. ¹⁹ А човек бива вразумяван и чрез страдание в леглото, и с постоянна болка в неговите кости. ^20 (J)Хлябът става противен на живота му и душата му се отвръща от любимото ястие. ^21 (K)Неговата плът чезне, повече не се вижда и костите му, които иначе не се виждат, се оголват. ²² Животът му се приближава до гроба, животът му – към смъртния край. ²³ Ако има над него ангел осредник, един от многото ангели, за да показва на човека кое е правилно, ²⁴ тогава Бог ще се умилостиви над него, ще каже: ‘Освободи го да не потъва в гроба. Откупа за него намерих.’ ^25 (L)Тогава плътта му ще процъфти като на младини; той ще се върне към дните на младостта си. ²⁶ Ще се помоли на Бога и Той ще се умилостиви над него, така че ще поглежда лицето му с радост и ще възвърне на човека справедливостта му. ²⁷ Той ще пее на хората и ще казва: ‘Грешил съм и правдата съм изкривявал, и не ми се въздаде. ²⁸ Той избави душата ми от слизане в гроба и животът ми вижда светлина.’

²⁹ Ето всичко това Бог прави два-три пъти с човека: ³⁰ да спасява душата му от гроба, за да блесне светлината на живота му. ³¹ Йов, внимавай и ме слушай, мълчи, а аз ще говоря! ³² Ако у тебе има думи, дай ми отговор! И говори, защото бих желал да се оправдаеш. ³³ Ако ли не, слушай ме! Мълчи и ще те науча на мъдрост.“

Апостол Павел и Варнава в Икония

14 В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха. ² Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята. ^3 (A)Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса. ⁴ А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите. ⁵ Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни, ⁶ те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности ⁷ и там благовестяха.

Апостолите в Листра

^8 (B)В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. ⁹ Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен, ¹⁰ му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи. ^11 (C)А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“ ¹² И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше. ¹³ А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение. ¹⁴ Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове: ^15 (D)„Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях. ¹⁶ В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища, ^17 (E)макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“ ¹⁸ С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха, ^19 (F)от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял. ²⁰ Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.

Завръщане в Антиохия Сирийска

²¹ След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, ^22 (G)като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ ²³ След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. ²⁴ И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия, ²⁵ проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия. ^26 (H)Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха. ^27 (I)Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата. ²⁸ И там те престояха немалко време с учениците.