Old/New Testament
Прослава на мъдростта, тя е непостижима за човека
28 Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват. 2 Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ. 3 Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка. 4 Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек. 5 Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън. 6 Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.
7 Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало. 8 Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.
9 На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини, 10 тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност. 11 Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.
12 (A)Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума? 13 (B)Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите. 14 Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“ 15 (C)Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея. 16 Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир. 17 Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато. 18 За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери. 19 С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.
20 Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума? 21 Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето. 22 Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“
23 (D)Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място, 24 (E)(F)(G)защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе. 25 Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата, 26 когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния, 27 (H)тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита. 28 (I)Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа – това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“
Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 Тогава Йов продължи своето слово и каза: 2 „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, 3 когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака; 4 (J)когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра; 5 когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха; 6 (K)когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло! 7 (L)Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада, 8 видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави, 9 князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си, 10 гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им. 11 Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме, 12 (M)защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне. 13 Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост. 14 (N)Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата. 15 Аз бях очи за слепия и крак за сакатия, 16 баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах. 17 (O)На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното. 18 Казвах си: ‘В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка; 19 коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми, 20 славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!’
21 Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет 22 След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки. 23 (P)Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. 24 (Q)Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха. 25 Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“
Първо пътешествие на апостол Павел
Изпращане на апостолите Савел и Варнава
13 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители – Варнава и Симеон, наричан Нигер, киринееца Луций, Манаин, възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел. 2 (A)Когато те извършваха богослужение пред Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“ 3 (B)Тогава отново постиха и се молиха, и като възложиха ръце на тях, ги пуснаха.
Апостолите Савел и Варнава в Кипър
4 И тъй, изпратени от Светия Дух, те отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 5 Когато стигнаха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги, като имаха и Йоан за помощник. 6 След като прекосиха острова до Пафос, срещнаха един магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 7 Той се намираше у проконсула Сергий Павел, мъж разумен, който повика Варнава и Савел и пожела да чуе Божието слово. 8 А Елима Магьосника, както се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 9 Но Савел, наричан още Павел, изпълнен със Светия Дух, устреми към него поглед 10 (C)и каза: „Дяволски сине, изпълнен с всякакви коварства и измами, враг на всяка правда, няма ли да спреш да изкривяваш правите Господни пътища? 11 И сега ето ръката на Господа е върху тебе. Ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до определеното ти време.“ И веднага тъма и мрак се спуснаха върху него и той започна да обикаля наоколо, търсейки водач. 12 Като видя станалото, проконсулът повярва, смаян от учението на Господа.
Проповед в Антиохия Писидийска
13 (D)Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим. 14 Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15 След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“ 16 Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте! 17 (E)Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам. 18 (F)Около четиридесет години ги храни в пустинята 19 (G)и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им. 20 (H)А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил. 21 (I)После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. 22 (J)А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: ‘Намерих мъж по сърцето Си – Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.’ 23 (K)От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус – Спасител на Израил. 24 (L)А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ. 25 (M)И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: ‘За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете’.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.