The Daily Audio Bible
Today's audio is from the ESV. Switch to the ESV to read along with the audio.
37 Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Научи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Та е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.
38 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
2 Кой е тогава този, който помрачава <Моя> съвет С неразумни думи?
3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.
4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв <за мерене> по нея?
6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?
8 Или <кой> затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
12 Откак <започнаха> дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И <всичко> да изпъква като че ли в облекло,
15 А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
16 Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
20 За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
21 <Без съмнение>, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
24 Що е пътят <за мястото, гдето> се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,
26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
27 За да насити пустата и запустяла <земя. >И да направи нежната трева да изникне?
28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -
30 <Когато> водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
32 Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?
33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
40 Когато седят в рововете си, <И> остават в скривалищата за да причакват?
41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
39 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -
3 <Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,
6 За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.
25 Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?
28 Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.
13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;
14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
15 Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.
16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
5 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
2 Понеже в тоя <дом> и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,
3 стига само, облечени <с него>, да не се намерим голи.
4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.
5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог <на това>.
6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,
7 (защото с вярване ходим, а не с виждане).
8 - <понеже, казвам>, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.
10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
9 Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.
13 Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
© 1995-2005 by Bibliata.com