The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GW. Switch to the GW to read along with the audio.
16 Тогава Иов в отговор рече:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 <Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.
20 Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,
21 Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!
22 Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.
17 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,
4 Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.
18 Тогава шуахецът Валдад в отговор рече:
2 До кога още ще ловите думи? <Първо> разбирайте, и после ще говорим.
3 Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас?
4 О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си?
5 Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети.
6 Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне,
7 Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят.
8 Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки.
9 Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване.
10 Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му.
11 Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите.
12 Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му.
13 Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му.
14 Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите.
15 В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му.
16 Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат.
17 Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците.
18 Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света.
19 Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си.
20 Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха.
21 Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.
19 Тогава Иов в отговор рече:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.
16 А колкото за събирането на <милостинята> за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.
2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.
3 И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;
4 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.
5 Защото ще дойда при вас след като мина през Македония; (понеже през Македония минавам);
6 а може би да поостана при вас, или <даже> и да презимувам, за да ме изпратите вие на където отида.
7 Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас известно време, ако позволи Господ.
8 А ще се бавя в Ефес до Петдесетницата,
9 защото ми се отвориха големи врата за работа, <има> и много противници.
10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той работи Господното дело както и аз;
11 затова никой да го не презира. Но изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
12 А колкото за брат Аполоса, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не <му> се искаше да дойде сега; ще дойде, обаче, когато намери случай.
13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.
14 Всичко у вас да става с любов.
15 Още ви моля, братя: вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод на Ахаия, и че те са посветили себе си да служат на светиите;
16 <добре>, на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди.
17 Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фортуната и на Ахаика, защото те запълниха лишението <ми> от вас;
18 понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива <човеци>.
19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
20 Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със света целувка.
21 Поздравът <пиша> аз, Павел, със собствената си ръка.
22 Който не люби Господа, да бъде проклет. Господ наш иде.
23 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас.
24 Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Амин.
40 (По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,
2 И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;
3 тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.
4 Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,
5 Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават <всяко> преброяване
6 В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене);
8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
9 Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.
22 За предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.
© 1995-2005 by Bibliata.com