The Daily Audio Bible

²² При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

²³ И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат <в нея>, за да я завладеят.

²⁴ И тъй, чадата <им> влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

²⁵ И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.

²⁶ Но те не се покоряваха, подигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.

²⁷ Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.

²⁸ Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

²⁹ Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха {Еврейски: Втвърдяваха плешката си.} към <Тебе> гърба си, и закоравяваха врата си та не слушаха.

³⁰ Въпреки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

³¹ Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

³² Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.

³³ Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действувал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

³⁴ Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

³⁵ Защото те <през време> на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.

³⁶ Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето, роби сме в нея.

³⁷ Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

³⁸ Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.

10 А ония, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син и Седекия,

² Сераия, Азария, Еремия,

³ Пасхор, Амария, Мелхия,

⁴ Хатус, Севания, Малух,

⁵ Харим, Меримот, Авдия,

⁶ Даниил, Ганатон, Варух,

⁷ Месулам, Авия, Миамин,

⁸ Маазия, Велгай и Семаия; те бяха свещеници.

⁹ Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;

¹⁰ и братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан,

¹¹ Михей, Реов, Асавия,

¹² Закхур, Серевия, Севания,

¹³ Одия, Ваний и Венину.

¹⁴ Началници на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,

¹⁵ Вуний, Азгад, Вивай,

¹⁶ Адония, Вагуй, Адин,

¹⁷ Атир, Езекия, Азур,

¹⁸ Одия, Асум, Висай,

¹⁹ Ариф, Анатот, Невай,

²⁰ Магфиас, Месулам, Изир,

²¹ Месизавеил, Садок, Ядуа,

²² Фелатия, Анан, Анаия,

²³ Осия, Анания, Асув,

²⁴ Алоис, Филея, Совив,

²⁵ Реум, Асавна, Маасия,

²⁶ Ахия, Анан, Ганан,

²⁷ Малух, Харим и Ваана.

²⁸ А останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които бяха се отделили от племената на земите <и се прилепили> към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,

²⁹ присъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Моисея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му;

³⁰ и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;

³¹ и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от <обработването на земята> всяка седма година и от изискването на всеки дълг.

³² Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,

³³ за присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.

³⁴ И ние - свещениците, левитите и людете - хвърлихме жребие <помежду си> за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписаното в закона;

³⁵ и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;

³⁶ и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;

³⁷ и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и <да внасяме> на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.

³⁸ И <някой> свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

³⁹ Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.

¹⁹ Защото, при все че съм свободен от всичките <човеци>, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

²⁰ На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, <станах> като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

²¹ На тия, които нямат закон, <станах> като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

²² На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

²³ Всичко <това> върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

²⁴ Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а <само> един получава наградата? Така тичайте, щото да <я> получите.

²⁵ И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те <вършат това> за да получат тленен венец, а ние нетленен.

²⁶ И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

²⁷ но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

10 Защото, братя, желая да знаете, че, <макар> да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

² и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,

³ и всички да са яли от същата духовна храна,

⁴ и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

⁵ <пак> в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

⁶ А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.

⁷ Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".

⁸ Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

⁹ Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.

¹⁰ Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

¹¹ А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

¹² Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

¹³ Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

34 (По слав. 33). <Псалом> на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.

² С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят <това> и ще се зарадват.

³ Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.

⁴ Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.

⁵ Погледнаха към Него; и светнаха <очите им>, И лицата им никога няма да се посрамят.

⁶ Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.

⁷ Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.

⁸ Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.

⁹ Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.

¹⁰ Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.

¹³ Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.