The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
8 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат <като> силен вятър?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил <да работи> за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка <друга> трева.
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;
18 <Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
9 А Иов в отговор рече:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 Той прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 <Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?>
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.
28 В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.
10 Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -
22 Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.
11 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
15 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.
3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
7 че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;
8 а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,
10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.
11 И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.
12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;
14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;
16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;
17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.
18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.
21 Понеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.
22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.
24 Тогава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
26 И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,
27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
28 когато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
38 (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.
9 Господи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
28 Лъжливият свидетел ще загине, А човек, който слуша <поука - ще го търсят да> говори всякога.
29 Нечестив човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
© 1995-2005 by Bibliata.com