The Daily Audio Bible

3 И като настъпи седмият месец, и израилтяните бяха в градовете, людете се събраха като един човек в Ерусалим.

² Тогава стана Исус, Иоседековият син, с братята си свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, та издигнаха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него, според предписаното в закона на Божия човек Моисей.

³ И понеже се бояха от людете на ония места, поставиха олтара на мястото му, и принасяха върху него всеизгаряния Господу, всеизгаряния заран и вечер.

⁴ И пазиха празника на шатроразпъването, според предписаното, и <принасяха> ежедневните всеизгаряния на брой както бе наредено, според определеното за всеки ден,

⁵ и от тогава на сетне и постоянните всеизгаряния, и <приносите> по новолунията и по всичките осветени Господни празници, както и тия на всекиго, който би принесъл доброволен принос Господу.

⁶ От първия ден на седмия месец почнаха да принасят всеизгаряния Господу; но основите на Господния храм не бяха още положени.

⁷ И дадоха пари на каменоделците и на дърводелците, и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и на тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето при Иопия, според както персийският цар Кир беше им позволил.

⁸ И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим, Зоровавел Салатииловият син, Исус Иоседековият син и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, почнаха <да работят;> и поставиха левитите, от двадесет годишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.

⁹ И Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда, станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; <също и> синовете на Инадада, с техните синове и братя левитите.

¹⁰ И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давида.

¹¹ И пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодаряха защото е благ, защото е до века милостта Му към Израиля. И всичките люде нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа, понеже основите на Господния дом бидоха положени.

¹² Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините <домове>, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас като се основаваше тоя дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост;

¹³ така щото людете не можаха да различават гласа на веселото възклицание от гласа на плача на людете; защото людете възклицаваха със силен глас, и гласът се чуваше на далеч.

4 А неприятелите на Юда и на Вениамина, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа Израилевия Бог,

² дойдоха при Зоровавела и при началниците на бащините <домове> та им рекоха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог както вие Нему и жертвуваме от времето на Асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук.

³ Но Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини <домове> им рекоха: Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог; но ние сами ще построим на Господа Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.

⁴ Тогава людете на земята ослабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето,

⁵ и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.

⁶ И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.

⁷ В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски <букви> и се съчини на сирийски <език>.

⁸ Властникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса както следва:

⁹ Властникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците

¹⁰ и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе та засели в градовете на Самария и в другите <градове> оттатък реката, и прочее, -

¹¹ (ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:

¹² Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите.

¹³ Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стените, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.

¹⁴ А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, <която ще се нанесе> на царя, за това пратихме да известим на царя,

¹⁵ за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.

¹⁶ Известяваме на царя, че, ако тоя град се съгради <наново>, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.

¹⁷ Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите <градове> отсам реката: Мир и прочее.

¹⁸ Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене,

¹⁹ и като издадох указ, издириха и намериха, че тоя град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания.

²⁰ Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките <страни> оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност.

²¹ Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене.

²² И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете.

²³ А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат в Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила.

⁶ Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;

⁷ но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.

⁸ Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

⁹ А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".

¹⁰ А на нас Бог откри <това> чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

¹¹ Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.

¹² А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

¹³ което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с <думи> научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните <човеци>.

¹⁴ Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

¹⁵ Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

¹⁶ Защото, "Кой е познал ума на Господа, За <да може> да го научи? А ние имаме ум Христов.

3 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

² С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте <да го приемете>, а и сега още не можете.

³ Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

⁴ Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?>

28 (По слав. 27). Давидов <псалом>. Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.

² Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.

³ Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце <има> злоба.

⁴ Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.

⁵ Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.

⁶ Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми.

⁷ Господ е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля.

⁸ Господ е сила на <людете Си; >Той е крепост за избавление на помазаника Си.

⁹ Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги до века.

²⁴ Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

²⁵ Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва.