The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GW. Switch to the GW to read along with the audio.
28 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.
3 <Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 <Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
18 Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
29 И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.
30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.
12 Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.
18 <Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.
19 <Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 <Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
12 А когато дойдох в Троада да <проповядвам> Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното <дело>,
13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.
14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.
15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
16 На едните <сме> смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това <дело> кой е способен?
17 <Ние сме>, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
5 Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.
7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
8 <Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
11 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.
7 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
© 1995-2005 by Bibliata.com