The Daily Audio Bible
Today's audio is from the GW. Switch to the GW to read along with the audio.
20 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,
7 Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;
21 <Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.
24 Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
21 Тогава Иов в отговор рече:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?
22 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
2 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.
3 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той ако правиш пътищата си непорочни?
4 Поради твоя ли страх <от Него> Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
5 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
6 Защото без причина си взел залог от брата си, И си лишил голите от дрехите им.
7 Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
8 А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
9 Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
10 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
11 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
12 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
13 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
14 Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен,
15 Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? -
16 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, -
17 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас? -
18 При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, <като казват:>
20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас. И огън погълна останалите от тях?
21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
24 Хвърли {Еврейски: Тури.} злото <си> в пръстта, И офирското <злато> между камъните на потоците;
25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
29 Когато <те> унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
30 <Даже> онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол Исус Христов, и брат Состен,
2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани <да бъдат> светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.
4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса
5 че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна <сила> да говорите <за Него>,
6 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),
7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,
8 Който и докрай ще ви утвърждава, <та да бъдете> безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.
9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.
10 Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
11 Защото <някои> от Хлоините <домашни> ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.
11 Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;
12 Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.
13 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.
14 Нека се посрамят и се смутят заедно <всички >Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
15 Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!
16 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.
17 А аз съм сиромах и немощен, <Но> Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.
2 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Наградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
© 1995-2005 by Bibliata.com