M’Cheyne Bible Reading Plan
Давид побеждава амонци и сирийци
19 (A)След това царят на амонците Наас умря и вместо него се възцари синът му Анун.
2 Тогава Давид каза: Ще покажа благосклонност към Анун, Наасовия син, понеже баща му показа благосклонност към мен. И така, Давид прати посланици, за да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Анун в земята на амонците, за да го утешат,
3 първенците на амонците казаха на Анун: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е пратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе, за да разузнаят, да разорят и да съгледат земята?
4 Затова Анун хвана Давидовите слуги и ги обръсна, отряза дрехите им до половина – до бедрата им, и ги отпрати.
5 И някои отидоха и известиха на Давид за стореното на мъжете и той изпрати хора да ги посрещнат (понеже мъжете много се срамуваха) и да им кажат от името на царя: Останете в Йерихон, докато пораснат брадите ви, и тогава се върнете.
6 (B)А след като амонците видяха, че бяха станали омразни на Давид, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро, за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сирия на Маах и от Сова.
7 И си наеха тридесет и две хиляди колесници също и царя на Маах с народа му, които дойдоха и разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.
8 Когато чу това, Давид прати Йоав и цялото множество силни мъже.
9 А амонците излязоха и се строиха за бой при градската порта; а царете, които дойдоха, бяха отделно на полето.
10 Йоав, като видя, че се бяха строили за бой против него отпред и отзад, събра между всичките отбрани Израилеви мъже и ги опълчи против сирийците;
11 а останалия народ даде в ръката на брат си Ависей; и те се опълчиха против амонците.
12 Йоав каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.
13 Дерзай и нека бъдем мъжествени за народа си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.
14 И така, Йоав и народът, който беше с него, встъпиха в сражение против сирийците; и те побегнаха пред него.
15 А когато амонците видяха, че сирийците побегнаха, тогава и те побегнаха пред брат му Ависей и влязоха в града. Тогава Йоав си дойде в Йерусалим.
16 А сирийците, като видяха, че бяха победени от Израил, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък реката Ефрат, начело със Совак, военачалника на Ададезер.
17 И когато бе известено на Давид, той събра целия Израил и като премина Йордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И така, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.
18 Но сирийците побегнаха пред Израил; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.
19 Слугите на Ададезер, като видяха, че бяха победени от Израил, сключиха мир с Давид и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат вече на амонците.
Давид превзема Рава и побеждава филистимците
20 (C)След една година във времето, когато царете отиват на война, Йоав изведе всичката сила на войската и като опустоши земята на амонците, дойде и обсади Рава; Давид остана в Йерусалим. Йоав порази Рава и я съсипа.
2 (D)Давид взе от главата на царя им короната му и установи, че тежеше един златен талант и по нея имаше скъпоценни камъни; и я положиха на главата на Давид; и той изнесе от града твърде много плячка.
3 Изведе и народа, който беше в него, и ги посече с железни дикани и с брадви. И така постъпи Давид с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.
4 (E)След това настана война с филистимците в Гезер, когато хусатецът Сивехай уби Сифай, от синовете на исполина; и филистимците бяха победени.
5 И пак настана война с филистимците, когато Елханан, Яировият син, уби Лаамия, брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката беше като кросно на тъкач.
6 (F)Настана пак война в Гет, където имаше един снажен мъж с по шест пръста на ръцете и на краката си, всичко двадесет и четири; също и той беше се родил на исполина;
7 а когато той се закани на Израил, Йонатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.
8 Тези се бяха родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давид и чрез ръката на слугите му.
Живата надежда
1 (A)Петър, апостол на Исус Христос, до избраните пришълци, пръснати из Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния,
2 (B)избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта на Исус Христос; благодат и мир да ви се умножи.
3 (C)Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите,
4 (D)за наследство – нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата за вас,
5 (E)които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последното време.
6 (F)В което се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е необходимо) в разни изпитания[a],
7 (G)с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос;
8 (H)Когото обичате, без да сте Го видели; в Когото, като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
9 (I)като получавате следствието на вярата си – спасението на душите си.
10 (J)За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която беше назначена за вас,
11 (K)като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания и идващата след тях слава.
12 (L)И им се откри, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви бе известено чрез онези, които ви проповядваха благовестието чрез Святия Дух, изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат.
Животът на вярващия
13 (M)Затова препашете се през кръста на вашите помисли. Бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос.
14 (N)Като послушни деца не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във времето на незнанието си;
15 (O)но както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие в цялото си поведение;
16 (P)защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят.“
17 (Q)И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарайте със страх времето на вашето пребиваване на тази земя,
18 (R)като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви,
19 (S)а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист,
20 (T)Който наистина беше предопределен преди създаването на света, но се яви в последните времена за вас,
21 (U)които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, така че вашата вяра и надежда да бъдат в Бога.
22 (V)Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце,
23 (W)тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае до века.
24 (X)Защото:
„Всяка твар е като трева
и всичката ѝ слава като цвят от трева;
тревата изсъхва и цветът ѝ окапва,
25 (Y)но словото на Господа пребъдва във вечността“.
И това е словото, което ви е благовестено.
Йона се подчинява на Бога
3 Господнето слово дойде втори път към Йона и каза:
2 Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам.
3 И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен.
4 (A)Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
5 (B)И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия;
6 (C)понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел.
7 (D)С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
8 (E)а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му.
9 (F)Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?
10 (G)И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.
Притча за сеяча
8 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика
2 (A)и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа,
3 и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.
4 (B)И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча:
5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.
6 А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.
7 Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.
8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 (C)А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.
10 (D)Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 (E)А ето значението на притчата. Семето е Божието слово.
12 (F)А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.
13 (G)Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 (H)Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15 А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение.
Светилото и светилникът
16 (I)И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.
17 (J)Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве.
18 (K)Затова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.
Майката и братята на Исус
19 (L)И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 И Го известиха: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.
Укротяването на бурята
22 (M)А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха.
23 А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност.
24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина.
25 (N)Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват?
Излекуването на обладания от бесове
26 (O)И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.
28 Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.
29 Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците.
30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31 (P)И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната.
32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.
33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата.
35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха.
36 А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен[a] обладаният от бесове.
37 (Q)И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в лодката и се завърна.
38 (R)А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите:
39 Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус.
Възкресяването на дъщерята на Яир
40 А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 (S)И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му,
42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.
43 (T)И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой,
44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана.
45 (U)И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?.
46 (V)Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.
48 А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
49 (W)Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.
51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.
52 (X)И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи.
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 (Y)Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
55 (Z)И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.