M’Cheyne Bible Reading Plan
Болестта на цар Езекия и чудото със сянката на слънцето
20 (A)В това време Езекия се разболя до смърт. Пророк Исайя, Амосовият син, дойде при него и му каза: Така казва Господ: Разпореди се за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.
2 Тогава царят обърна лицето си към стената и се помоли на Господа:
3 (B)Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което е угодно пред Теб. И Езекия плака горко.
4 А преди Исайя да беше стигнал до средната част на града, Господнето слово дойде към него и каза:
5 (C)Върни се и кажи на вожда на Моя народ, Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти и Аз ще те изцеля; след три дни ще възлезеш в Господния дом.
6 (D)Ще прибавя към живота ти петнадесет години; ще избавя теб и този град от ръката на асирийския цар; и ще защитя този град заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.
7 (E)Тогава Исайя каза: Вземете наниз смокини. И взеха и го сложиха на цирея; и царят оздравя.
8 (F)А Езекия беше казал на Исая: Какво ще бъде знамението, че Господ ще ме изцели и че след три дни ще отида в Господния дом?
9 (G)Исайя беше отговорил: Ето какво ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: избери – да напредне ли сянката десет стъпала или да се върне назад десет стъпала?
10 Езекия отвърна: Лесно нещо е да напредне сянката десет стъпала; не, нека сянката се върне десет стъпала назад.
11 (H)Пророк Исайя извика към Господа; и Той върна сянката десет стъпала назад, по които беше слязла върху слънчевия часовник на Ахаз.
12 (I)В онова време вавилонският цар Веродах-валадан[a], Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, защото чу, че Езекия се бил разболял.
13 (J)Езекия изслуша пратениците и им показа цялата къща със скъпоценните си вещи – среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко, каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.
14 Тогава пророк Исайя дойде при цар Езекия и му каза: Какво казаха тези хора и откъде дойдоха при теб? Езекия отговори: От далечна земя идват, от Вавилон.
15 (K)Тогава пророкът запита: Какво видяха в къщата ти? Езекия отговори: Видяха всичко, което има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което да не им показах.
16 Тогава Исайя каза на Езекия: Слушай Господнето слово:
17 (L)Ето, идат дни, когато всичко, което е в къщата ти и каквото бащите ти са събрали до този ден, ще бъде пренесено във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.
18 (M)И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат придворни в палата на вавилонския цар.
19 (N)Тогава Езекия каза на Исайя: Добро е Господнето слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли така, щом в моите дни ще има мир и вярност?
20 (O)А останалите дела на Езекия и цялото му юначество, и как направи водоема и водопровода и доведе вода в града, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.
21 (P)И Езекия заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Манасия.
Пътят към спасението
2 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
2 (A)Защото ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 (B)то как ще се избавим ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули;
4 (C)като му свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване даровете на Святия Дух по волята Си?
5 (D)Защото не на ангели Той подчини бъдещия свят, за който говорим;
6 (E)но някой е засвидетелствал някъде, като е казал:
„Какво е човек, за да го помниш,
или човешки син, за да го посещаваш?
7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите,
със слава и чест си го увенчал
и си го поставил над делата на ръцете Си;
8 (F)всичко си подчинил под краката му.“
И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него, обаче сега не виждаме още да му е подчинено всичко.
9 (G)Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат за всеки човек.
10 (H)Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение.
11 (I)Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя,
12 (J)като казва:
„Ще възвестявам името Ти на братята Си;
ще те хваля всред събранието“;
13 (K)и пак:
„Аз на Него ще уповавам“;
и пак:
„Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“
14 (L)И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т. е. дявола,
15 (M)и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.
16 (Защото наистина Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.)
17 (N)Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа.
18 (O)Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.
Последният съд над Израил
13 (A)Когато Ефрем говореше с трепет,
той се издигна в Израил;
а когато съгреши чрез Ваал,
тогава умря.
2 (B)А сега прибавят към греховете си,
като си правят лети идоли от среброто си,
идоли според своето разбиране на Божеството,
но които всички са дело на художници;
самите те казват за тях:
Нека целуват телетата онези, които жертват.
3 (C)Затова ще бъдат като утринния облак
и като росата, която изчезва рано,
като прах, който вихрушката отвява от хармана,
и като дим, губещ се от комин.
4 (D)Но Аз съм Господ, твой Бог от времето,
когато ти беше в Египетската земя;
друг Бог освен Мене да не познаеш,
защото освен Мене няма спасител.
5 (E)Аз съм познал ходенето ти в пустинята,
в много сухата земя.
6 (F)Според както пасяха, така се наситиха;
наситиха се и сърцето им се надигна;
затова Ме забравиха.
7 (G)По тази причина станах за тях като лъв,
като леопард ще дебна на път;
8 (H)ще ги срещна като мечка, лишена от малките си,
и ще разкъсам булото на сърцето им;
там ще ги погълна като лъвица;
див звяр ще ги разкъса.
9 (I)Гибелно е за теб, Израилю,
че се противиш на Мене, твоята помощ.
10 (J)А сега къде е царят ти? –
За да те избави във всичките ти градове;
и съдиите ти, за които каза:
Дай ми цар и началници?
11 (K)Дадох ти цар в негодуванието Си
и го махнах в гнева Си.
12 (L)Беззаконието на Ефрем е скътано,
грехът му – запазен в скривалище.
13 (M)Болки на раждаща жена ще го сполетят;
той е неразумен син,
не слиза навреме в отвора на матката.
14 (N)От силата на преизподнята ще ги изкупя,
от смърт ще ги избавя.
О, смърт! Къде са язвите ти?
О, преизподньо! Къде е погубителната ти сила?
Колкото до това, Аз няма да видя разкаяние.
15 (O)Ако и той да е плодовит повече от братята си,
пак източен вятър ще дойде,
вятър от Господа ще възлезе от пустинята
и ще престане изворът му,
и ще пресъхне кладенецът му;
неприятелят ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.
16 (P)Самария ще носи наказанието си,
защото въстана против своя Бог;
ще паднат от меч,
младенците им ще бъдат разкъсани
и бременните им жени – разпорени.
Песен на заточениците във Вавилон
137 При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;
2 на върбите сред него
окачихме арфите си.
3 (A)Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господня
в чужда земя?
5 Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!
6 (B)Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.
7 (C)Помни, Господи, това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!
8 (D)Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
9 (E)Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (F)Давидов псалом.
Ще Те славя от все сърце,
ще Ти пея хваления пред боговете,
2 (G)ще Ти се поклоня пред святия Твой храм
и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти,
защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.
3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша;
ободрил си ме със сила в душата ми.
4 (H)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе,
когато чуят думите на Твоите уста.
5 Да! Ще възпяват пътищата Господни,
че голяма е славата Господня.
6 (I)Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа към смирения;
а високоумния познава отдалеч.
7 (J)Даже ако премина през утеснение, Ти ще ме съживиш;
ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми;
и десницата Ти ще ме избави.
8 (K)Господ ще извърши това, което е потребно за мене.
Господи, понеже милостта Ти трае довека,
не оставяй делата на Своите ръце.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.