Book of Common Prayer
(Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.)
95 (A)Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо;
2 пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение;
3 разгласяйте между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му;
4 (B)защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.
5 (C)Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори.
6 (D)Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие – в светилището Му.
7 (E)Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест;
8 въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори;
9 поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо!
10 (F)Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда.
11 (G)Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня;
12 нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета
13 (H)пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите – по Своята истина.
Псалом Давидов.
102 (A)Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
2 Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
3 (B)Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
4 (C)избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
5 (D)насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
6 (E)Господ дава правда и съд на всички обидени.
7 Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове – Своите дела.
8 (F)Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
9 (G)Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
10 Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
11 защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
12 колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
13 както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
14 Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
15 (H)Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той:
16 (I)понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
17 (J)А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
18 (K)и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 (L)Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
20 (M)Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
21 (N)благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
22 благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!
107 Песен. Псалом Давидов.
2 (A)Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си.
3 Събуди се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
4 Ще Те славя, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената,
5 (B)защото по-високо от небесата е Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
6 (C)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя;
7 (D)за да се избавят Твоите възлюбени: спаси ме с Твоята десница и послушай ме.
8 (E)Бог каза в Своето светилище: „ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9 (F)Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10 Моав Ми е умивалница, върху Едом ще простра обувката Си, над земята Филистимска ще възклицавам.“
11 (G)Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12 (H)Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли и не излизаш, Боже, с нашите войски?
13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14 (I)С Бога ние ще проявим сила; Той ще сломи враговете ни.
2 Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе.
2 (A)Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив, кри го три месеца;
3 (B)но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг;
4 а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него.
5 (C)И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе.
6 Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца.
7 Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?
8 Фараоновата дъщеря ѝ отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето.
9 Фараоновата дъщеря ѝ рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.
10 И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то ѝ стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.
11 (D)След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).
12 (E)И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка.
13 На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?
14 (F)А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало.
15 (G)И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.
16 Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора).
17 (H)И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Моисей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им.
18 (I)Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес?
19 Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни).
20 Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб.
21 (J)На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора.
22 (K)Тя (зачена и) роди син, и (Моисей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.)
27 (A)Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове.
28 (B)И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.
29 Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?
30 Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?
31 Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.
13 Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2 (C)Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
3 (D)И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
2 (A)И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях.
3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.
4 И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса.
5 Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
6 Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.
7 И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!
8 И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса.
9 А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите.
10 И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите?
11 (B)И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?
12 (C)Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябвада пострада много и да бъде унижен.
13 (D)Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.