Book of Common Prayer
1-2 Началнику на хора. Псалом Давидов. За спомен.
Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.
3 (A)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло!
4 (B)Да бъдат обърнати назад, задето ме хулеха ония, които ми казваха: о, добре, добре!
5 Нека се зарадват и развеселят за Тебе всички, които Те търсят, и които обичат Твоето спасение, непрестанно да казват: велик е Бог!
6 Аз пък съм беден и сиромах; Боже, побързай към мене! Ти си помощ моя и Избавител мой! Господи, не се забавяй!
Учение Асафово.
73 (A)Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
2 (B)Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.
3 Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
4 (C)Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
5 изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;
6 и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
7 (D)предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
8 рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 (E)Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
10 Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
11 Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
12 Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!
13 (F)Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
14 Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
15 (G)Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.
16 Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
17 (H)Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
18 (I)Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
19 Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
20 Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.
21 (J)Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.
22 (K)Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;
23 не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.
6 (A)И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род;
7 (B)а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях.
8 И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,
9 и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас;
10 да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.
11 И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).
12 (C)Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.
13 (D)И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят
14 и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.
15 Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа,
16 (E)и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее.
17 Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи.
18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи?
19 Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат.
20 Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.
21 (F)И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им.
22 Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.
12 (A)И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, – тъй и Христос.
13 (B)Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени.
14 Защото и тялото не се състои от един член, а от много.
15 Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото?
16 И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото?
17 Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието?
18 Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно.
19 И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото?
20 А сега – много членове, пък едно тяло.
21 И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате.
22 Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни;
23 и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест;
24 и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест,
25 за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други.
26 И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.
27 (A)И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?
28 Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя; други – за Илия, други пък за едного от пророците.
29 (B)Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.
30 И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
31 (C)И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
32 И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.
34 (D)И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
35 Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
36 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
37 (E)Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
38 (F)Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
9 (G)И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.