Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
120 (A)Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде.
2 (B)Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята.
3 Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;
4 (C)не дреме и не спи, Който пази Израиля.
5 Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка.
6 (D)Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем.
7 Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ).
8 Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.
Песен на възлизане. Давидова.
121 Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
2 Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, –
3 (E)Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
4 където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
5 (F)Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
6 (G)Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!
7 Да бъде мир в твоите стени, добруване – в твоите чертози!
8 Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
9 (H)Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.
Песен на възлизане.
122 (I)Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!
2 (J)Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи – към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.
3 Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;
4 (K)доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.
Песен на възлизане. Давидова.
123 Ако не беше Господ с нас, – нека каже Израил, –
2 ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, –
3 (L)живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;
4 (M)води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, –
5 бурни води биха преминали над нашата душа.
6 Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 (N)Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.
8 (O)Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.
Песен на възлизане.
124 (P)Който се надява Господу, е като планина Сион, – няма да се помръдне: той пребъдва вечно.
2 Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.
3 (Q)Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.
4 (R)Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.
5 (S)А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
Песен на възлизане.
125 (T)Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:
2 тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни – с пение; тогава между народите се говореше: „велико нещо извърши Господ над тях!“
3 (U)Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.
4 (V)Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.
5 Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.
6 (W)Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.
Песен на възлизане. Соломонова.
126 (X)Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
2 (Y)Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.
3 (Z)Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.
4 Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.
5 Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.
Песен на възлизане.
127 (AA)Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища!
2 (AB)Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!
3 (AC)Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти – като маслинени клони около твоята трапеза:
4 (AD)тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!
5 (AE)Господ ще те благослови от Сион, и ти ще видиш добруването на Иерусалим през всички дни на живота си;
6 (AF)ще видиш синове от синовете си. Мир на Израиля!
5 (A)Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята.
2 (B)Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля.
3 (C)Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч.
4 Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата.
5 (D)И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.
6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече:
7 не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява;
8 а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог;
9 да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи.
10 Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът: плява не ви давам;
11 идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали.
12 И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.
13 А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.
14 Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега?
15 Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?
16 на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ!
17 Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу.
18 Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате.
19 И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.
20 И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха,
21 (E)и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.
22 Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати?
23 защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.
6 (F)И рече Господ Моисею: сега ще видиш, какво ще направя с фараона; по действие на силна ръка той ще ги пусне; по действие на силна ръка дори ще ги изпъди от земята си.
20 (A)Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
21 (B)В закона е писано: „на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ“.
22 Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
23 Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, – не ще ли кажат, че сте полудели?
24 Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
25 (C)тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: „наистина, с вас е Бог“.
26 (D)И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има – кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, – всичко да става за поука.
27 Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува.
28 Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.
29 Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат;
30 но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.
31 Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават.
32 И пророчески духове се покоряват на пророци;
33 (E)защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.
39 И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици.
40 Всичко да става с приличие и ред.
42 (A)А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е подобре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.
43 (B)И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън,
44 (C)дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
45 И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън,
46 дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
47 И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена,
48 дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
49 (D)Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли.
50 (E)Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.