Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Господи! С Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
3 (A)Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,
4 (B)защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
5 (C)Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.
6 Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.
7 (D)Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,
8 защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.
9 (E)Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.
10 Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.
11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им – изсред човешките синове,
12 защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).
13 Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.
14 Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.
Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.
1-2 (G)Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
3 Боже мой! викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира.
4 Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
5 (H)На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
6 (I)към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
7 Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
8 (J)Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
9 (K)„Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“.
10 (L)Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
11 Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
12 Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
13 (M)Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
14 разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
15 Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
16 (N)Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
17 (O)Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
18 (P)Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
19 (Q)делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
21 избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа;
22 спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
23 (R)Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
24 Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
25 (S)защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
26 (T)За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
27 (U)Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
28 (V)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
29 (W)защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
30 (X)Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
31 (Y)Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
32 ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.
Алилуия.
110 (A)Ще (Те) славя, Господи, от все сърце в съвета на праведните и в събранието.
2 (B)Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които ги обичат.
3 (C)Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно.
4 Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ.
5 (D)Храна дава на ония, които Му се боят; вечно помни Своя завет.
6 (E)Силата на делата Си яви на Своя народ, за да му даде езичниците за наследие.
7 (F)Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни,
8 твърди отвека довека, основани върху истина и правота.
9 (G)Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. Свето и страшно е Неговото име!
10 (H)Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.
(Алилуия.)
116 (A)Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена;
2 (B)защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. Алилуия.
(Алилуия.)
117 (C)Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
2 Да каже сега (домът) Израилев: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
3 Да каже сега домът Ааронов: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
4 Да кажат сега, които се боят от Господа: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
5 (D)В утеснението си викнах към Господа, – и Господ ме послуша и на простор ме изведе.
6 (E)Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек?
7 (F)Господ ми е помощник, ще гледам срещу моите врагове.
8 (G)По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек,
9 По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих;
11 (H)обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
12 (I)Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.
13 Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи.
14 (J)Господ е моя сила и песен; Той стана мое спасение.
15 Глас на радост и спасение в жилищата на праведните; десницата на Господа твори сила!
16 Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила!
17 (K)Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
18 (L)Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде.
19 (M)Отворете ми портите на правдата: ще вляза в тях, ще прославя Господа.
20 Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях.
21 Славя Те, че ме послуша и стана мое спасение.
22 (N)Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа, и е дивно в очите ни.
24 Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него.
25 О, Господи, спаси! о, Господи, спомогни!
26 (O)Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен.
27 Господ е Бог и ни осия; връзвайте с въже жертвата, водете я към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям. (Ще Те славя, защото Ти ме послуша и стана мое спасение.)
29 (P)Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
17 (A)И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.
2 (B)И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
3 (C)И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
4 (D)Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
5 (E)И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си ня кои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:
6 (F)ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски.
7 И нарече това място с име: Маса и Мерива[a], поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?
8 (G)И дойдоха амаликитци и се биха с израилтяните в Рефидим.
9 (H)Моисей каза на Иисуса: избери ни мъже (силни) и иди, та се срази с амаликитци; утре аз ще застана навръх могила та, и Божията тояга ще бъде в ръката ми.
10 (I)И стори Иисус, както му каза Моисей, и (отиде да) се срази с амаликитци; а Моисей, Аарон и Ор се качиха навръх могилата.
11 (J)И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.
12 А на Моисея натегнаха ръцете, и тогава взеха камък, та му подложиха, и той седна на него, а Аарон и Ор подпираха ръцете му, един от едната, а друг от другата страна. Тъй стояха ръцете му издигнати до залез-слънце.
13 (K)И порази Иисус Амалика и народа му с острието на меча.
14 (L)И рече Господ на Моисея: запиши това за спомен в книгата и внуши на Иисуса, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитци от поднебесието.
15 Тогава Моисей съзида жертвеник (Господу) и го нарече с име Иехова Ниси[b],
16 понеже, каза той, ръка има върху престола Господен: Господ ще воюва против Амалика от рода в род.
7 (A)Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви.
8 (B)А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото „любовта покрива много грехове“.
9 (C)Бъдете страннолюбиви един към други без ропот.
10 (D)Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат.
11 (E)Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.
12 (F)Възлюбени! не се чудете на огненото изкушение, що се праща вам за изпитание, като на случка, странна за вас;
13 (G)но, доколкото участвувате в страданията на Христа, радвайте се, та, и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите.
14 (H)Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша – прославян.
15 (I)Никой, прочее, от вас да не страда като убиец или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо;
16 но, ако страда като християнин, да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ.
17 (J)Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?
18 (K)И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви?
19 И тъй, ония, които страдат по волята на Бога, нека предадат Нему, като на верен Създател, душите си, правейки добро.
16 Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.
17 Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?
18 И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем какво говори.
19 Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?
20 Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.
21 Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
22 (A)Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;
23 (B)и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.
24 Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25 Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца.
26 (C)Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас;
27 (D)защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.
28 Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.
29 Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш.
30 Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.
31 Отговори им Иисус: сега ли вярвате?
32 (E)Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене.
33 (F)Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.