Book of Common Prayer
(Алилуия.)
148 (A)Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.
2 (B)Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови войнства.
3 Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.
4 (C)Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.
5 (D)Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза – и се създадоха,) заповяда и се сътвориха;
6 постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.
7 Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,
8 (E)огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,
9 планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,
10 зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,
11 (F)земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,
12 момци и девойки, старци и деца –
13 (G)всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.
14 Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.
(Алилуия.)
149 (H)Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите.
2 (I)Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар.
3 Да хвалят името Му с хора, с тимпан и гусли да Му пеят,
4 (J)защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение.
5 (K)Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си.
6 (L)Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,
7 (M)за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената,
8 да връзват техните царе във вериги и техните велможи – в окови железни,
9 (N)да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.
(Алилуия.)
150 (O)Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.
2 Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.
3 (P)Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.
4 (Q)Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи.
5 Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.
6 (R)Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия.
(Алилуия.)
113 (A)Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ,
2 Иуда стана Божия светиня, Израил Божие владение.
3 (B)Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.
4 (C)Планините скачаха като овни, и хълмовете – като агнета.
5 (D)Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!
6 Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?
7 Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,
8 (E)Който превръща скалата във водно езеро и камъка – във воден извор.
9 (F)Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.
10 (G)Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?
11 (H)Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.
12 (I)А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.
13 (J)Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;
14 (K)имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;
15 ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.
16 (L)Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.
17 (M)(Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
18 Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.
19 Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.
20 Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;
21 благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.
22 Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.
23 Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.
24 (N)Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.
25 (O)Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;
26 (P)а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.
(Алилуия.)
114 Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;
2 (Q)наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
3 (R)Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.
4 Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.
5 (S)Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.
6 (T)Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.
7 Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.
8 (U)Ти избави душата ми от смърт, очите ми – от сълзи, и нозете ми – от препъване.
9 Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.
(Алилуия.)
118 Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.
2 (A)Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.
3 (B)Те не вършат беззаконие, ходят по Неговите пътища.
4 (C)Ти заповяда да пазя твърдо Твоите заповеди.
5 (D)О, да бяха се насочили моите пътища към спазване Твоите устави!
6 (E)Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди:
7 славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда.
8 Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем.
9 (F)Как момък ще запази в чистота пътя си? – Като пази себе си според Твоето слово.
10 (G)От все сърце Те търся, не ми давай да се отклоня от Твоите заповеди.
11 (H)Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе.
12 Благословен си Ти, Господи! научи ме на Твоите наредби.
13 С уста разгласях всички съдби от Твоите уста.
14 В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство.
15 Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища.
16 Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово.
17 Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово.
18 (I)Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон.
19 (J)Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.
20 Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.
21 (K)Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.
23 (L)Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.
24 (M)Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) – мои съветници.
25 Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово.
26 Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби.
27 Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса.
28 Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон.
30 (N)Избрах пътя на истината, турих пред себе си Твоите съдби.
31 Прилепих се към Твоите откровения, Господи: недей ме засрамя.
32 (O)Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми.
33 Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще се държа о него докрай.
34 (P)Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце.
35 Тури ме в пътеката на Твоите заповеди, защото я силно пожелах.
36 (Q)Наклони сърцето ми към Твоите откровения, а не към корист.
37 (R)Отвърни очите ми да не виждам суета; животвори ме на Твоя път.
38 Утвърди словото Си за Твоя раб, заради благоговението пред Тебе.
39 (S)Отклони моето охулване, от което се страхувам, защото Твоите съдби са добри.
40 Ето, аз силно пожелах Твоите заповеди: животвори ме с Твоята правда.
41 Господи, да дойдат върху мене Твоите милости, Твоето спасение по словото Ти, –
42 и аз ще дам отговор на тоя. който ме хули, защото се уповавам на Твоето слово.
43 Не отнимай съвсем от устата ми словото на истината, защото аз се уповавам на Твоите съдби
44 (T)и ще пазя Твоя закон винаги, во веки веков;
45 ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди;
46 (U)ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя;
47 ще се утешавам с Твоите заповеди, които съм възлюбил;
48 ще простирам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, и ще размислям за Твоите наредби.
49 Спомни словото към Твоя раб, на което да се уповавам Ти ми заповяда.
50 (V)Това е утеха в неволята ми, че Твоето слово ме оживява.
51 (W)Горделивите ме хулиха докрай, но аз не се отклоних от Твоя закон.
52 Спомнях си Твоите отвека съдби, Господи, и се утешавах.
53 Ужас ме обхваща при вида на нечестивците, които напущат Твоя закон.
54 Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване.
55 (X)Нощем си спомнях Твоето име, Господи, и пазех Твоя закон.
56 Той стана мой, защото пазя Твоите заповеди.
57 (Y)Мой дял е, Господи, – казах си, – да спазвам Твоите думи.
58 Молих Ти се от все сърце: помилуй ме по Твоето слово.
59 Размислях за моите пътища и обръщах стъпките си към Твоите откровения.
60 Бързах и не се бавих да спазвам Твоите заповеди.
61 (Z)Примките на нечестивците ме окръжиха, но аз не забравях Твоя закон.
62 (AA)По среднощ ставах да Те славословя заради Твоите праведни съдби.
63 (AB)Другар съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди.
64 (AC)С Твоята милост, Господи, е пълна земята: научи ме на Твоите наредби.
65 Добро си сторил, Господи, на Твоя раб по Твоето слово.
66 Научи ме добре да разсъждавам и да познавам, защото вярвам на Твоите заповеди.
67 (AD)Преди моето страдание аз се заблуждавах; а сега пазя Твоето слово.
68 Благ и благодетелен си Ти (Господи); научи ме на Твоите наредби.
69 Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди.
70 (AE)Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон.
71 (AF)Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби.
72 (AG)Законът на Твоите уста е за мене подобър от хиляда късове злато и сребро.
73 (AH)Твоите ръце ме сътвориха и устроиха; вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди.
74 Които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се зарадват, задето се уповавам на Твоето слово.
75 (AI)Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост Ти ме наказа.
76 Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб.
77 Да дойде върху ми Твоето милосърдие, и аз ще живея; защото Твоят закон е моя утеха.
78 Нека бъдат посрамени горделивите, защото ме угнетяват без вина; аз размислям за Твоите заповеди.
79 Да се обърнат към мене, които Ти се боят и които знаят Твоите откровения.
80 Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя.
81 (AJ)Чезне душата ми за Твоето спасение; аз се уповавам на Твоето слово.
82 Очите ми чезнат за Твоето слово; аз говоря: кога ще ме утешиш?
83 (AK)Станах като мех на дим, но Твоите наредби не забравих.
84 Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над моите гонители?
85 Изкопаха ми яма горделивите въпреки Твоя закон.
86 (AL)Всички Твои заповеди са истина. Несправедливо ме гонят: помогни ми;
87 без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите заповеди.
88 По Твоята милост ме оживявай, и ще пазя откровенията на Твоите уста.
89 (AM)Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата;
90 Твоята истина е от рода в род. Ти си сложил земята, и тя стои.
91 Според Твоите решения всичко стои досега, защото всичко на Тебе служи.
92 (AN)Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си.
93 Довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш.
94 Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди.
95 Нечестивците ме причакват, за да ме погубят, но аз се вдълбочавам в Твоите откровения.
96 Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка.
97 (AO)Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него.
98 С Твоята заповед Ти ме направи по-мъдър от враговете ми, защото тя е винаги с мене.
99 (AP)Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения.
100 (AQ)Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди.
101 Удържам нозете си от всеки лош път, за да пазя Твоето слово.
102 От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш.
103 (AR)Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми.
104 (AS)Чрез Твоите заповеди съм вразумен, затова мразя всеки лъжлив път.
105 (AT)Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми.
106 (AU)Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня.
107 Силно съм угнетен, Господи, оживи ме по Твоето слово.
108 (AV)Затова благоволи, Господи, да приемеш доброволната жертва на моите уста, и ме научи на Твоите съдби.
109 Душата ми е непрестанно в моята ръка, но Твоя закон не забравям.
110 (AW)Нечестивците ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
111 Твоите откровения приех като вечно наследие, защото те са радост за сърцето ми.
112 (AX)Наклоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби навеки, докрай.
113 Човешките измислици мразя, но Твоя закон обичам.
114 Ти си моя закрила и мой щит; на Твоето слово се уповавам.
115 (AY)Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог.
116 (AZ)Укрепи ме по Твоето слово, и аз ще живея; недей ме посрамя в надеждата ми;
117 подкрепи ме, и ще се спася; и в Твоите устави непрестанно ще вниквам.
118 (BA)Ти поваляш всички, които отстъпват от Твоите наредби, защото техните хитрини са лъжа.
119 Ти отхвърляш нечестивците земни като сгурия, затова обикнах Твоите откровения.
120 (BB)От Твоя страх трепери плътта ми, и от Твоите съдби се боя.
121 Аз върших съд и правда; не ме предавай на моите гонители.
122 Защити Твоя раб за негово добро, та да ме не угнетяват горделивите.
123 Очите ми чезнат, очаквайки Твоето спасение и словото на Твоята правда.
124 (BC)Постъпи с Твоя раб по милостта Си и ме научи на Твоите наредби.
125 Аз съм Твой раб: вразуми ме, и ще позная Твоите откровения.
126 (BD)Време е Господ да действува: Твоя закон разориха.
127 (BE)Но аз обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато.
128 (BF)Всички Твои заповеди – всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя.
129 Дивни са Твоите откровения; затова душата ми ги пази.
130 (BG)Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите.
131 Отварям уста и въздишам, защото жадувам за Твоите заповеди.
132 (BH)Милостно погледни към мене и ме помилуй, както постъпваш с ония, които обичат Твоето име.
133 Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие;
134 избави ме от човешко потисничество, и ще пазя Твоите заповеди;
135 (BI)осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави.
136 (BJ)Из очите ми потоци води текат, задето не пазят Твоя закон.
137 (BK)Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби.
138 (BL)Твоите откровения, които си заповядал, са правда и съвършена истина.
139 (BM)Ревността ми ме яде, защото враговете ми забравиха Твоите слова.
140 (BN)Твоето слово е твърде чисто, и Твоят раб го обикна.
141 Малък и презрян съм аз, но Твоите заповеди не забравям.
142 (BO)Твоята правда е правда вечна, и Твоят закон е истина.
143 Скръб и тъга ме постигнаха: Твоите заповеди са моя утеха.
144 Правдата на Твоите откровения е вечна; вразуми ме, и ще живея.
145 Викам от все сърце: чуй ме, Господи, – и ще спазя Твоите устави.
146 Тебе призовавам: спаси ме, и ще пазя Твоите откровения.
147 (BP)Предварям зората и викам: на Твоето слово се уповавам.
148 (BQ)Очите ми предварят утринната стража, за да се вдълбочавам в Твоето слово.
149 Чуй моя глас по милостта Си, Господи; по Твоя съд оживи ме.
150 Приближиха се ония, които замислят лукавство; далече са те от Твоя закон.
151 (BR)Близък си Ти, Господи, и всички Твои заповеди са истина.
152 (BS)Отдавна узнах за Твоите откровения, които си Ти утвърдил навеки.
153 Погледни към моята неволя и ме избави, защото не забравям Твоя закон.
154 (BT)Застъпи се за делото ми и ме защити; по Твоето слово оживи ме.
155 (BU)Далеч е от нечестивците спасението, защото те не търсят Твоите наредби.
156 Много са Твоите щедрости, Господи, по Твоя съд оживи ме.
157 (BV)Много са моите гонители и врагове, но от Твоите откровения не отстъпвам.
158 (BW)Виждам отстъпниците и се съкрушавам, понеже те не пазят Твоето слово.
159 Виж, колко обичам Твоите заповеди; по милостта Си, Господи, оживи ме.
160 Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда.
161 (BX)Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово.
162 (BY)Радвам се на Твоето слово, както оня, който е получил голяма печалба.
163 (BZ)Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя закон обичам.
164 Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда.
165 (CA)Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване.
166 (CB)Уповавам се на Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди изпълнявам.
167 Душата ми пази Твоите откровения, и аз ги много обичам.
168 (CC)Пазя Твоите заповеди и Твоите откровения, защото всичките ми пътища са пред Тебе.
169 Да стигне моят вик пред лицето Ти, Господи; вразуми ме по Твоето слово.
170 Да дойде молбата ми пред Твоето лице; избави ме по Твоето слово.
171 Устата ми ще произнасят хвала, кога ме научиш на Твоите устави.
172 Езикът ми ще възвести Твоето слово, защото всички Твои заповеди са праведни.
173 Да ми бъде Твоята ръка на помощ, защото Твоите заповеди избрах.
174 Господи, жадувам за Твоето спасение, и Твоят закон е моя утеха.
175 Да живее душата ми и да Те слави, и Твоите съдби да ми помогнат.
176 (CD)Заблудих се като загубена овца: подири Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди.
12 Господ каза на Моисея и Аарона в Египетската земя, думайки:
2 (A)тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината.
3 (B)Кажете пред цялото общество (на синовете) на Израиля: в десетия ден на тоя месец нека всеки си вземе по едно агне според челядите, по агне на челяд;
4 ако пък челядта е толкоз малка, че не ще може да изяде агнето, нека той и най-близкият на дома му съсед го вземат според колкото души са на брой, като се смята съразмерно с онова, колко всеки може да изяде от агнето.
5 Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите;
6 (C)и да се пази то у вас до четиринайсетия ден на тоя месец; тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер.
7 И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат.
8 (D)И през тая същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви.
9 (E)Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето.
10 (F)Не оставяйте от него до сутринта (и кост негова не трошете); а останалото от него изгорете на огън до сутринта.
11 (G)А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня.
12 (H)Аз пък същата тая нощ ще мина по Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от човек до добитък, и ще произведа съд над всички египетски богове. Аз съм Господ.
13 А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и, като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам Египетската земя.
14 (I)И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове; празнувайте го като вечно узак онение.
9 (A)Дигни се, дигни, облечи се в сила, мишце Господня! Дигни се, както в древни дни, в отдавнашни родове! Не съкруши ли ти Раава, не порази ли крокодила?
10 (B)Не пресуши ли ти морето, водите на голямата бездна, превърна дълбините морски на път, за да преминат изкупените?
11 (C)И ще се върнат избавените от Господа и ще дойдат на Сион с пение, и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие; скръб и въздишки ще изчезнат.
1 (A)В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2 То беше в начало у Бога.
3 (B)Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4 В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5 (C)И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6 (D)Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7 той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8 Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9 (E)Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
10 В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11 (F)Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
12 (G)А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии;
13 (H)те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
14 (I)И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
15 (J)Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
16 (K)И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
17 (L)защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.
18 (M)Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.
13 (A)В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19 (B)И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21 (C)а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25 (D)Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26 (E)Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
19 (A)А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20 (B)И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21 (C)А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
22 И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
23 (D)На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.