Book of Common Prayer
(Алилуия.)
145 (A)Душо моя, хвали Господа!
2 Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.
3 (B)Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.
4 (C)Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.
5 (D)Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,
6 (E)Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност,
7 (F)върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,
8 (G)Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни.
9 (H)Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля.
10 (I)Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия.
104 (A)Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му;
2 (B)възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса.
3 (C)Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.
5 Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,
6 вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.
7 Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.
8 (D)Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове,
9 (E)що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака,
10 (F)и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю,
11 думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.
12 Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея
13 (G)и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, –
14 (H)никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше:
15 (I)„не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“
16 (J)И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби.
17 (K)Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф.
18 (L)Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му,
19 докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.
20 (M)Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи;
21 (N)постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения,
22 за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.
23 (O)Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя.
24 (P)И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му.
25 (Q)Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство – против рабите Му.
26 (R)Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра.
27 (S)Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя.
28 (T)Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му.
29 (U)Превърна водата им в кръв и измори рибата им.
30 (V)Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им.
31 (W)Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели.
32 (X)Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им,
33 (Y)и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели.
34 (Z)Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;
35 и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.
36 (AA)И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила.
37 (AB)И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им.
38 (AC)Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях.
39 (AD)Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем.
40 (AE)Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше.
41 (AF)Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места,
42 (AG)защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама,
43 (AH)и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие,
44 и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,
45 за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!
17 (A)А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
18 (B)И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.
19 (C)И взе Моисей със себе си костите на Иосифа, защото (Иосиф) с клетва бе заклел синовете Израилеви, казвайки: Бог ще ви споходи, и вие изнесете със себе си костите ми оттука.
20 (D)И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.
21 (E)А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.
22 И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на (целия) народ.
14 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 (F)кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.
3 И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.
4 (G)Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.
16 (A)Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17 (B)Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18 (C)като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.
5 (D)Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
2 (E)Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;
3 (F)само да не би, и облечени, да се намерим голи.
4 (G)Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.
5 (H)Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.
6 И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,
7 (I)(понеже с вяра ходим, а не с виждане)
8 (J)имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.
9 Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;
10 (K)защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
18 (A)След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
19 (B)Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.
20 Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.
21 Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.
22 Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.
23 И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.
24 Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?
25 Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.
26 (C)А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“?
27 Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.