Old/New Testament
Яков се преселва в Египет
46 (A)И така, Израил тръгна с всичко, което имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак.
2 (B)А Бог говорѝ на Израил в нощно видение, като каза: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме.
3 (C)И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ.
4 (D)Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Йосиф ще сложи ръката си на очите ти.
5 (E)Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които фараон беше пратил, за да го возят;
6 (F)събраха и добитъка си, и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков, и цялото му семейство с него дойдоха в Египет;
7 той доведе със себе си в Египет синовете и внуците си, дъщерите и внучките си – цялото си семейство.
8 (G)А ето имената на синовете на Израил, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Яков;
9 а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий;
10 (H)Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул, син на ханаанка;
11 (I)Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий;
12 (J)Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул;
13 Исахарови синове: Тола, Фуа, Йов и Симрон;
14 Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил.
15 Тези са синовете, които Лия роди на Яков в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички – синовете и дъщерите му – бяха тридесет и трима души.
16 (K)А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий;
17 (L)Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел.
18 (M)Тези са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Яков – шестнадесет души.
19 (N)А синовете на Якововата жена Рахил: Йосиф и Вениамин.
20 (O)И на Йосиф се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
21 (P)Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред.
22 Тези са Рахилините синове, които се родиха на Яков, всичките – четиринадесет души.
23 (Q)А Данов син: Усим.
24 (R)Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим.
25 (S)Тези са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Яков, всичките – седем души.
26 Всички хора, които дойдоха с Яков в Египет, които излязоха от чреслата му, всички те бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи;
27 (T)а синовете, които се родиха на Йосиф в Египет, бяха двама. Всички от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.
Заселване в египетската област Гесен
28 (U)Яков изпрати Юда пред себе си при Йосиф, за да покаже пътя пред него в Гесен; и така, дойдоха в Гесенската земя.
29 (V)Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израил, и като се яви пред него, прегърна го и плака дълго на врата му.
30 (W)И Израил каза на Йосиф: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.
31 (X)А Йосиф каза на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на фараона и ще му кажа: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мен;
32 а тези хора, понеже са овчари и се занимават със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко, което имат.
33 (Y)И когато ви повика фараонът и попита: Какво ви е занятието?
34 (Z)Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни от младини до сега сме скотовъдци. Кажете това, за да живеете в Гесенската земя, защото всички овчари са отвратителни за египтяните.
47 (AA)И така, Йосиф влезе при фараона и му извести: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя и сега са в Гесенската земя.
2 (AB)И взе петима от братята си и ги представи на фараона.
3 (AC)А фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те отговориха на фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни сме овчари.
4 (AD)Казаха още на фараона: Дойдохме да поживеем в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се, нека слугите ти живеят в Гесенската земя.
5 И фараонът говори на Йосиф: Баща ти и братята ти дойдоха при теб;
6 (AE)Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.
7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона; и Яков благослови фараона.
8 Фараонът каза на Яков: Колко е числото[a] на годините на живота ти?
9 (AF)А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване.
10 (AG)И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие.
11 (AH)Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът.
12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им.
13 (AI)А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът, дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяха от глада.
14 (AJ)Йосиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом.
15 (AK)И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни?
16 А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.
17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък.
18 След като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.
19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята.
20 И така, Йосиф закупи за фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова.
21 И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели.
22 (AL)Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си.
23 Тогава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята.
24 Затова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви.
25 (AM)А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона.
26 (AN)И Йосиф направи това закон в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова.
Последното желание на Яков
27 (AO)И така, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха.
28 Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.
29 (AP)А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност – да не ме погребеш в Египет,
30 (AQ)а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал.
31 После Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.
Яков благославя двамата синове на Йосиф
48 След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.
2 И известиха на Яков: Ето, синът ти Йосиф идва при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.
3 (AR)Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщий ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и ме благослови, като ми каза:
4 (AS)Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тази земя на потомството ти след тебе за вечно притежание.
5 (AT)И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.
6 А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото до наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.
7 (AU)А когато се връщах от Падан, Рахил умря пред мене на пътя в Ханаанската земя, като оставаше малко разстояние да стигнем до Ефрат; погребах я там, край пътя за Ефрат (който е Витлеем).
8 И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези?
9 (AV)А Йосиф отговори на баща си: Тези са синовете, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.
10 (AW)А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.
11 (AX)И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти.
12 А Йосиф, като ги махна отмежду коленете си, поклони се с лицето до земята.
13 После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.
14 (AY)А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата ръка – на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си (защото Манасия беше първородният).
15 (AZ)И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пазил през целия ми живот до този ден;
16 (BA)ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята.
17 (BB)Но Йосиф, като видя, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри това; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата на Манасиевата глава,
18 и Йосиф каза на баща си: Не така, татко, защото ето първородния, възложи дясната си ръка на неговата глава.
19 (BC)Но баща му отказа с думите: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.
20 (BD)И така, в същия ден ги благослови: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и Манасия! – като постави Ефрем пред Манасия.
21 (BE)След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви.
22 (BF)Впрочем аз на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.
ПРИТЧИ ЗА НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО
Притча за сеяча
13 (A)В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.
2 (B)И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега.
3 (C)И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;
4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 (D)А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 (E)Който има уши да слуша, нека слуша.
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 (F)А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 (G)Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.
14 (H)Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи:
„С уши ще чувате, а никак няма да разберете;
и с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 (I)Защото сърцето на тези хора е закоравяло.
И с ушите си трудно чуват,
и очите си затвориха;
да не би да видят с очите си
и да чуят с ушите си,
и да разберат със сърцето си,
и да се обърнат,
и Аз да ги изцеля.“
16 (J)А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.
17 (K)Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 (L)А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.
19 (M)При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.
20 (N)А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 (O)корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.
22 (P)А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят[a] и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Притча за житото и плевелите
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.
30 (Q)Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.