Old/New Testament
Бог обещава на Авраам син
18 (A)След това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
2 (B)Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза:
3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.
4 (C)Нека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото.
5 (D)И аз ще донеса малко хляб, да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал.
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 (E)После взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
9 (F)Тогава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е.
10 (G)И Господ каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 (H)А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 (I)И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение[a], като и господарят ми е стар?
13 А Господ каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 (J)Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син.
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя.
Гибелта на Содом и Гомор
16 (K)Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17 (L)И Господ каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,
18 (M)тъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята?
19 (N)Защото съм го избрал[b], за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него.
20 (O)И Господ каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък,
21 (P)ще сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.
22 (Q)Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
23 (R)И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?
24 (S)Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него?
25 (T)Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?
26 (U)Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях.
27 (V)А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.
29 А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.
30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
32 (W)Тогава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.
33 След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
19 (X)Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:
2 (Y)Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме.
3 (Z)Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
4 А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата
5 (AA)и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
6 (AB)А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
8 (AC)Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.
9 (AD)Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата.
10 Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата.
11 (AE)Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата – и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.
12 (AF)Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук друг някой: зет, синове, дъщери и които и да е било други, които живеят в града, изведи ги от това място;
13 (AG)защото ние ще съсипем мястото, понеже се усили викът на злото им пред Господа и Той ни изпрати да го съсипем.
14 (AH)И така, Лот излезе и говорѝ на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 (AI)Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот, като казваха: Стани и вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на този град.
16 (AJ)Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града; понеже Господ го съжали.
17 (AK)И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
18 А Лот им каза: Ах, Господи, не така!
19 (AL)Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побегна до планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20 Гледай, моля, този град е близо, за да прибегна там; и е малък. Нека побегна там (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
21 (AM)Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говорѝ.
22 (AN)Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град бе наречен Сигор[c].
23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 (AO)Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
25 (AP)Той съсипа тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
26 (AQ)Но жена му на Лот, след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол.
27 (AR)Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред Господа;
28 (AS)и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29 (AT)И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот.
Произход на моавците и амонците
30 (AU)А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
31 (AV)Тогава по-старата каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
32 (AW)Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
33 И така, онази нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе и преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога излезе.
34 На другия ден по-старата каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тази нощ и влез ти, и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.
35 И така, и онази нощ упоиха баща си с вино и по-младата влезе, и преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
36 Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си.
37 (AX)И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес баща на моавците.
38 (AY)По-младата също роди син и го наименува Бен-ами; той е и до днес баща на амонците.
За милостинята
6 Внимавайте да не вършите благодеянията си пред човеците, за да ви виждат; иначе нямате награда при своя Отец, Който е на небесата.
2 (A)И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалени от човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
3 А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не узнае какво прави дясната,
4 (B)за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.
За молитвата
5 И когато се молите, не бъдете като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.
7 (C)А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.
8 И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате.
9 (D)А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 (E)Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!
11 (F)Дай ни днес насъщния хляб;
12 (G)и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.
13 (H)И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!
14 (I)Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15 (J)Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.
16 (K)А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
17 (L)А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,
18 за да не си личи пред човеците, че постиш, а само пред твоя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.