Old/New Testament
Среща на Яков с Исав
33 (A)След това Яков, като погледна, видя, че идваше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.
2 Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата ѝ – след тях, а Рахил и Йосиф най-назад.
3 (B)А сам той мина пред тях и се поклони до земята седем пъти, докато стигне при брат си.
4 (C)Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5 (D)И като видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? А Яков отговори: Това са децата, които Бог подари на слугата ти.
6 Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.
7 Така пристъпиха и Лия, и децата ѝ и се поклониха; а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.
8 (E)Тогава Исав каза: За какво ти е цялата тази дружина, която срещнах? А той отговори: За да придобия благоволението на господаря си.
9 А Исав каза: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
10 (F)Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
11 (G)Приеми, моля, подаръка ми[a], който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той го прие.
12 Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са неопитни и че имам със себе си дойни овце и говеда; и ако ги пресилим само един ден, цялото стадо ще измре.
14 (H)Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мен, и според вървежа на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.
15 (I)А Исав каза: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той отговори: Няма нужда! Достатъчно ми е да придобия благоволението на господаря си.
16 И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.
17 (J)А Яков пристигна в Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си; и затова мястото се нарича Сокхот[b].
18 (K)И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.
19 (L)И от синовете на Емор, Сихемовият баща, купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си.
20 (M)Там издигна жертвеник; и го нарече Ел-елое-Израил[c].
Отмъщението на Якововите синове
34 (N)А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.
2 (O)А Сихем, син на евееца Емор, местният владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина; той обикна момата и ѝ говорѝ по сърцето ѝ.
4 (P)Сихем говорѝ и на баща си Емор: Вземи ми тази мома за жена.
5 (Q)А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да говори с него.
7 (R)А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха затова, че той извършил безчестие на Израил, като изнасилил Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да стане.
8 И така, Емор разговаряше с тях, като им казваше: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9 И се сродете с нас; давайте на нас вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.
10 (S)Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.
11 Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.
12 (T)Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми кажете; само ми дайте момата за жена.
13 (U)А Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и им казаха:
14 (V)Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било укор за нас.
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако вие станете като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16 тогава ще даваме нашите дъщери на вас и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17 Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 И това, което казаха, допадна на Емор и на Еморовия син Сихем.
19 (W)Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
20 Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже:
21 Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, вижте, земята е достатъчно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ само с това условие, че всеки от мъжки пол между нас ще се обреже, както те се обрязват.
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни няма ли да станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
24 (X)Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всички, които излизаха през портата на града му.
25 (Y)А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.
26 Убиха с острието на меча Емор и сина му Сихем; а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28 Заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и цялото им богатство;
29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите.
30 (Z)Но Яков каза на Симеон и Левий: Вие ме изложихте, понеже ме направихте да съм омразен[d] между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще загина аз и домът ми.
31 А те отговориха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?
Бог благославя Яков във Ветил
35 (AA)След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там; и там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав.
2 (AB)Тогава Яков каза на домашните си и на всички, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;
3 (AC)и да станем да отидем във Ветил и там ще издигна жертвеник на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.
4 (AD)И така, те дадоха на Яков всички чужди идоли, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем.
5 (AE)След това си тръгнаха; и хората от околните градове се изпълниха с ужас от Бога, така че не преследваха Якововите синове.
6 (AF)И така, Яков дойде в Луз (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и целият народ, който беше с него.
7 (AG)И там издигна жертвеник и нарече мястото Ел-Ветил[e], защото, когато бягаше от лицето на брат си, там му се яви Бог.
8 (AH)По това време умря Девора, бавачката на Ревека, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова бе наречен Дъб на плача[f].
9 (AI)И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-арам и го благослови.
10 (AJ)Бог му каза: Името ти наистина е Яков; но няма да се наричаш вече Яков, а Израил ще ти бъде името. И го наименува Израил.
11 (AK)Бог му каза още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се размножавай. Народ, даже редица народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от чреслата ти;
12 (AL)и земята, която дадох на Авраам и Исаак, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.
13 (AM)Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му говори.
14 (AN)И Яков издигна стълб на мястото, където му говори, каменен стълб; и принесе възлияние на него и го поля с масло.
15 (AO)Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил.
Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил
16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
17 (AP)А като се мъчеше да роди, бабата ѝ каза: Не бой се, защото имаш още един син.
18 А като предаваше душа (защото умря), Рахил го наименува Венони[g], а баща му го наименува Вениамин[h].
19 (AQ)Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат (който е Витлеем).
20 (AR)И над гроба ѝ Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на гроба на Рахил.
21 След това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
22 (AS)И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала, и Израил научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души;
23 (AT)синовете на Лия: Рувим, Якововият първороден, Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон;
24 синовете от Рахил: Йосиф и Вениамин;
25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тези са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
Смърт и погребение на Исаак
27 (AU)После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва (който е Хеврон), където Авраам и Исаак бяха престоели.
28 И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.
29 (AV)И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.
Призоваване на дванадесетте ученици
10 (A)И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове – да ги изгонват и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.
2 (B)А ето имената на дванадесетте апостоли: първият – Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Зеведеев и Йоан, неговият брат;
3 Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей;
4 (C)Симон Ханаанец[a] и Юда Искариотски, който Го предаде.
5 (D)Тези дванадесет души Исус изпрати и им заповяда: Не отивайте при езичниците и в самарянски град не влизайте;
6 (E)но по-добре вървете при изгубените овце от Израилевия дом.
7 (F)И като отивате, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи.
8 (G)Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.
9 (H)Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,
10 (I)нито торба за път, нито две ризи, нито обувки, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
11 (J)И в който и да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен и там оставайте, докато си отидете.
12 Когато влизате в дома, поздравявайте хората в него.
13 (K)И ако домът бъде достоен, нека дойде в него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.
14 (L)И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си.
15 (M)Истина ви казвам: По-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в деня на съда, отколкото на онзи град.
16 (N)Ето, Аз ви изпращам като овце между вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите.
17 (O)И се пазете от човеците, защото ще ви предават на съдилища и в синагогите си ще ви бият.
18 (P)Да! И пред управители и царе ще ви извеждат заради Мене, за да свидетелствате на тях и на народите.
19 (Q)А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.
20 Защото не сте вие, които говорите, но Духът на вашия Отец, Който говори чрез вас.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.