M’Cheyne Bible Reading Plan
25 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 (A)кажи на Израилевите синове, да Ми направят приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене.
3 Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед,
4 вълна синя, пурпурена и червена, висон и козина,
5 овнешки червени кожи, кожи сини и дърво ситим,
6 елей за светилника, аромати за помазен елей и за благовонно кадиво,
7 камък оникс и камъни за украшение на ефода[a] и нагръдника.
8 И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им.
9 (B)Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките ѝ съдове – така да направите.
10 Направете ковчег от дърво ситим: дълъг два лакти и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина;
11 и обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън; и направи отгоре около него златен (вит) венец;
12 и излей за него четири златни гривни и закрепи ги на четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, две гривни на другата му страна.
13 Направи от дърво ситим върлини и обкови ги с (чисто) злато;
14 и прекарай върлините през гривните отстрани на ковчега, за да се носи с тях ковчегът;
15 върлините трябва да си бъдат в гривните и не бива да се вадят от него.
16 (C)А в ковчега тури откровението, което Аз ще ти дам.
17 (D)Направи също и очистилище[b] от чисто злато: дълго два лакти и половина, и широко – лакът и половина;
18 и направи два херувима от злато: изковани ги направи на двата края на очистилището;
19 направи единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направете херувимите да бъдат издадени от двата края на очистилището;
20 (E)и херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да гледат към очистилището.
21 (F)И тури очистилището отгоре на ковчега, а в ковчега тури откровението, което ще ти дам;
22 (G)там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на откровението, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам чрез тебе на Израилевите синове.
23 (H)И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока,
24 и обкови я с чисто злато, а наоколо ѝ направи златен (вит) венец;
25 наоколо ѝ направи страници колкото една длан, и на страниците ѝ направи златен венец наоколо;
26 и направи за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли при четирите ѝ крака:
27 при страниците трябва да има гривни, за да се провират върлини, та да се носи с тях трапезата;
28 а върлините направи от дърво ситим и ги обкови с (чисто) злато, и с тях да се носи трапезата;
29 направи за нея и блюда, кадилници, чаши и шулци, за да се прави с тях възлияние; направи ги от чисто злато;
30 (I)и полагай на трапезата хлябовете на предложението постоянно пред лицето Ми.
31 (J)И направи светилник от чисто злато; тоя светилник трябва да бъде кован; стъблото му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му трябва да излизат от него;
32 от страните му да излизат шест вейки: три вейки от едната страна на светилника и три вейки от другата му страна;
33 (K)три чашки като миндалов цвят, с ябълка и цветя, трябва да има на едната вейка, и три чашки като миндалов цвят на другата вейка, с ябълка и цветя: тъй да има на всички шест вейки, които излизат от светилника;
34 а на стъблото на светилника трябва да има четири чашки като миндалов цвят, с ябълчици и цветя;
35 у шестте вейки, които излизат от стъблото на светилника, да има ябълчица под двете му вейки, и ябълчица под другите две вейки, и ябълчица под третите му две вейки (и на светилника четири чашки, като миндалов цвят);
36 ябълчиците и вейките им трябва от него да излизат; той трябва да бъде изкован цял-целеничък от чисто злато.
37 (L)И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде му;
38 и щипците му и пепелниците му (направи) от чисто злато;
39 от талант чисто злато да го направят с всички тия принадлежности.
40 (M)Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината.
4 (A)Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава,
2 – макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, –
3 остави Иудея и отиде пак в Галилея.
4 А трябваше да мине Той през Самария.
5 (B)И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.
6 Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
7 Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия.
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 (C)Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
10 (D)Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?
13 Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.
15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.
16 Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.
17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш;
18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
20 (E)Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
21 Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.
22 (F)Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.
23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
24 (G)Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
26 Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.
27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:
29 дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?
30 Тогава те излязоха из града и идеха към Него.
31 Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!
32 Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.
33 Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?
34 Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
35 (H)Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.
36 Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.
37 Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.
38 Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
39 И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.
40 Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.
41 И още по-много народ повярва поради словото Му.
42 А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.
43 (I)А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.
44 (J)Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет.
45 Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, – понеже и те бяха ходили на празника.
46 (K)И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.
47 Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.
48 А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.
49 Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.
50 Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.
51 Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.
52 А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.
53 Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.
1 (A)Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,
2 за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;
3 за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;
4 да се даде на прости разумност, на юноша – знание и разсъдливост.
5 (B)Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,
6 за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.
7 (C)Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.
8 Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,
9 (D)защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.
10 (E)Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;
11 (F)ако кажат: „дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,
12 (G)жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;
13 да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;
14 ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни“, –
15 (H)синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,
16 (I)защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:
17 не напразно се разпъва мрежа пред птици.
18 (J)Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.
19 Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.
20 (K)Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
21 (L)проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч:
22 „докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?
23 Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.
24 (M)Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;
25 и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.
26 (N)Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,
27 кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.
28 (O)Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят.
29 (P)Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;
30 задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,
31 (Q)затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.
32 Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;
33 (R)но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“
13 (A)Трети път вече ида при вас: „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума“.
2 (B)Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;
3 вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас.
4 (C)Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас.
5 (D)Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.
6 А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни.
7 Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни.
8 Защото ние сме силни не против истината, а за истината.
9 Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим – за ваше съвършенство.
10 (E)Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване.
11 (F)И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
12 (G)Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички светии.
13 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.