M’Cheyne Bible Reading Plan
22 (A)Ако някой открадне вол или овца и заколи, или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овци за овца.
2 Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина;
3 но, ако е изгряло слънце над него, да му се ис ка кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал;
4 ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или осел, или овца, да заплати (за тях) двойно.
5 Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива (според плодовете ѝ да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.
6 Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати.
7 Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно;
8 (B)ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си.
9 За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.
10 Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го види някой, –
11 нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;
12 (C)ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му;
13 ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното: за разкъсаното той не плаща.
14 Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да го заплати;
15 ако пък стопанинът му е бил при него, не е длъжен да плати; ако е било наето с пари, то отива срещу тоя наем.
16 (D)Ако някой прелъсти девица несгодена и преспи с нея, да ѝ даде вено (и да я вземе) за жена;
17 ако ли бащата не се съгласи (и не желае) да му я даде, да заплати (на бащата) толкова сребро, колкото се пада за вено на девици.
18 (E)Врачка да се не оставя жива.
19 Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.
20 (F)Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен.
21 (G)Пришълеца не притеснявай и го не угнетявай, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя.
22 (H)Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте;
23 ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им,
24 и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици, и децата ви – сираци.
25 (I)Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва.
26 (J)Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце,
27 защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той? И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.
28 (K)Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай.
29 (L)Не закъснявай (да Ми принасяш) първите плодове от гумното си и от жлеба си; давай Ми първородния от синовете си;
30 също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си); седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги давай Мене.
31 (M)И ще Ми бъдете свети люде; и месо, разкъсано от звяр на полето, не яжте: на псетата го хвърляйте.
1 (A)В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2 То беше в начало у Бога.
3 (B)Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4 В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5 (C)И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6 (D)Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7 той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8 Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9 (E)Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
10 В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11 (F)Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
12 (G)А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии;
13 (H)те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
14 (I)И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
15 (J)Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
16 (K)И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
17 (L)защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.
18 (M)Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.
19 (N)И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти?
20 (O)Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос.
21 И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не.
22 Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си?
23 (P)Той рече: „аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен“, както е казал пророк Исаия.
24 А пратените бяха измежду фарисеите;
25 те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?
26 Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.
27 Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
28 Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.
29 (Q)На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.
30 Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
31 (R)Аз Го не познавах; но, за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.
32 (S)И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.
33 Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.
34 И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.
35 На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му.
36 И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.
37 Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.
38 А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш?
39 Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
40 Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41 Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);
42 (T)и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър – камък).
43 На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
44 А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
45 (U)Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците.
46 А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
47 Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
48 Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
49 Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
50 Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
51 (V)И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.
40 Отговори Господ на Иова из бурята и рече:
2 (A)препаши като мъж кръста си: Аз ще те питам, а ти Ми обяснявай.
3 Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, та себе си да оправдаеш?
4 Такава ли е твоята мишца, както на Бога? И можеш ли като Него да загърмиш с глас?
5 Украси се тогази с величие и слава, облечи се в блясък и великолепие;
6 излей яростта на гнева си, погледни всичко, що е горделиво, и го смири;
7 погледни всички високомерни и ги унизи, и съсипи нечестивите на местата им;
8 зарови ги всички в земята и покрий лицата им с тъма.
9 Тогава и Аз ще призная, че твоята десница може да те спасява.
10 Ето бегемотът, който съм създал, както и тебе; той яде трева като вол;
11 ето, неговата сила е в бедрата му, и якостта му – в мишците на корема му;
12 размахва опашката си като кедър; а жилите на бедрата му са преплетени;
13 краката му са като медни тръби; костите му са като железни пръти;
14 това е върхът на Божиите пътища: само Оня, Който го е сътворил, може да приближи меча Си до него;
15 планините му принасят храна, и там всички полски зверове играят;
16 той си ляга под сенчестите дървета, под покрива на тръстиката и в блатата;
17 сенчестите дървета го покриват със сянката си; върбите край потоците го окръжават;
18 ето, той пие от реката и не бърза; остава си спокоен, ако ще би Иордан да хлуйне към устата му.
19 Ще го хване ли някой открито и ще продупчи ли носа му с кука?
20 Можеш ли извлече с въдица левиатана и с връв да го вържеш за езика?
21 Ще вденеш ли халка в ноздрите му? Ще прободеш ли с шило челюстта му?
22 Ще ли ти се много моли и ще ли ти говори кротко?
23 Ще направи ли договор с тебе, ще го вземеш ли завинаги като свой роб?
24 Ще се забавляваш ли с него като с птичка, и ще го вържеш ли зарад момиченцата си?
25 Ще го продават ли другарите по лов, ще го делят ли между хананейските търговци?
26 Можеш ли промуши кожата му с копие и главата му с рибарска вила?
27 Тури на него ръката си и помни за борбата: занапред не ще посмееш.
10 Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост.
2 (A)Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът.
3 (B)Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме.
4 (C)Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли,
5 (D)и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа,
6 и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно.
7 (E)На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.
8 (F)Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя.
9 Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, –
10 (G)понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, –
11 такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме.
12 Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.
13 (H)Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас.
14 Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово;
15 (I)ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни,
16 тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял.
17 (J)„Който се хвали, с Господа да се хвали“.
18 (K)Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.