M’Cheyne Bible Reading Plan
16 (A)И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.
2 (B)И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята,
3 и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.
4 (C)И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;
5 а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.
6 Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,
7 (D)и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?
8 (E)И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.
9 И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.
10 (F)И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.
11 И Господ каза на Моисея, думайки:
12 (G)Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
13 (H)Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.
14 (I)Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята не що дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.
15 (J)Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;
16 ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомор на човек, според кой колкото души има в шатрата си.
17 Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.
18 (K)И измериха с гомора, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който – малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.
19 И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.
20 Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.
21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.
22 А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, – по два гомора за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.
23 (L)И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете дне с, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.
24 И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.
25 И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;
26 (M)шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има.
27 Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.
28 И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29 (N)Вижте, Господ ви е дал събота, за това и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.
30 И в седмия ден народът си почиваше.
31 (O)Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.
32 И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомор, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
33 (P)И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомор мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви.
34 И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.
35 (Q)Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя.
36 А гомо̀рът е десета част от ефа.
19 След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
2 И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
3 искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
4 и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
6 И той бързо слезе и Го прие с радост.
7 И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
8 (A)А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
9 Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
10 (B)понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
11 А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –
12 (C)и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
13 и като повика десет свои слуги, даде им десет мини[a] и им рече: търгувайте, докле се завърна.
14 Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
15 И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
16 Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.
17 (D)И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
18 Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
19 Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.
20 Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
21 понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
22 (E)Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
23 тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
24 И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
25 (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
26 (F)Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
27 (G)а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
28 Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.
29 (H)И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици
30 и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
31 И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.
32 Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?
34 Те отговориха: то е потребно Господу.
35 (I)И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.
36 И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
37 А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
38 (J)като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
39 И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
40 (K)Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
41 И когато се приближи и видя града, заплака за него
42 и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,
43 (L)понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,
44 и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
45 (M)И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,
46 (N)и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,
48 и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.
34 Продължи Елиуй и рече:
2 изслушайте, мъдри, речта ми, и приклонете ухо към мене, разумни!
3 (A)Защото ухото разбира думите, както небцето различава вкуса на храната.
4 Нека разсъдим между себе си и разпознаем, що е добро.
5 (B)Ето, Иов каза: „аз съм прав, ала Бог ме лиши от съд.
6 (C)Трябва ли аз да лъжа против своята правда? Раната ми е неизцерима – рана без вина.“
7 (D)Има ли човек като Иова, който пие подигравките като вода,
8 другарува с ония, които вършат беззаконие, и ходи с нечестивци?
9 (E)Защото той бе рекъл: няма полза за човека да угажда Богу.
10 (F)И тъй, чуйте ме, мъже разумни! Не може да има у Бога неправда или у Вседържителя неправосъдие,
11 (G)защото Той постъпя с човек според делата му и въздава на мъж според пътищата му.
12 Наистина, Бог не върши неправда, и Вседържителят не извършва съд.
13 (H)Кой, освен Него, промишлява за земята? И кой управлява цяла вселена?
14 (I)Ако Той обърнеше сърцето Си към Себе Си и вземеше при Себе Си нейния дух и нейното дихание, –
15 (J)завчас щеше да погине всяка плът, и човек щеше да се върне в праха.
16 И тъй, ако имаш разум, слушай това и внимавай на думите ми.
17 Който мрази правдата, може ли да господарува? И можеш ли ти обвини Всеправедния?
18 Може ли да се каже на царя: ти си нечестивец, и на князете: вие сте беззаконници?
19 (K)Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички тия са дело на ръката Му.
20 Те умират внезапно, по среднощ народът ще се възмути, и те изчезват; и изпъждат силните не със сила.
21 Защото Неговите очи са над пътищата на човека, и Той вижда всичките му крачки.
22 Няма тъма, нито смъртна сянка, дето биха могли да се укрият ония, които вършат беззаконие.
23 Затова Той не иска вече от човека, да отиде на съд с Бога.
24 (L)Той съкрушава силните без изследване и туря други на техните места,
25 (M)защото Той прави известни техните дела и ги събаря нощем, и те биват изтребени.
26 Той ги поразява като беззаконни люде пред очите на другите,
27 (N)задето те са се отвърнали от Него и не са разбрали Неговите пътища,
28 (O)тъй че дойде до Него викът на бедните, и Той чу стенанието на угнетените.
29 (P)Даде ли Той тишина, кой може я смути? Скрие ли лицето Си, кой може Го видя? било то за народа, или за един човек,
30 (Q)за да не царува лицемерецът народу за съблазън.
31 Към Бога трябва да се казва: „претърпях, няма вече да греша.
32 А което аз не зная, научи ме; и ако съм направил беззаконие, няма вече да правя.“
33 По твоето ли разбиране трябва Той да въздава? И понеже ти отхвърляш, на тебе остава да избираш, а не мене; говори каквото знаеш.
34 Умните люде ще ми кажат, и мъдрият мъж, който ме е слушал:
35 Иов умно не говори, и думите му нямат смисъл.
36 Желал бих, Иов напълно да бъде изпитан, според отговорите му, които са свойствени на нечестиви люде.
37 Инак, към греха си той ще прибави отстъпление, ще ръкопляска между нас и още по-много ще наговори против Бога.
4 Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;
2 (A)но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
3 (B)Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:
4 (C)на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.
5 (D)Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.
6 (E)Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7 (F)Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8 Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9 (G)гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10 (H)Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11 (I)Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12 тъй че смъртта действува в нас, а животът – във вас.
13 (J)А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим,
14 (K)като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15 Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
16 (L)Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17 (M)Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18 (N)като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.