M’Cheyne Bible Reading Plan
22 И вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, що е в съда, и помажете горния праг и двата спонеца на вратата с кръвта, що е в съда; и никой от вас да не излиза от къщните си врата до сутринта.
23 (A)И ще мине Господ да поразява Египет, и, като види кръвта на горния праг и на двата спонеца, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителя да влезе в къщите ви да поразява.
24 Пазете това като закон за себе си и за синовете си довеки.
25 Кога влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, пазете тая служба.
26 (B)И кога ви попитат децата ви: какво означава тая служба?
27 (C)кажете (им): това е пасхална жертва Господу, Който отмина къщите на синовете Израилеви в Египет, когато поразяваше египтяни, а нашите къщи избави. – Тогава народът се наведе и се поклони.
28 И отидоха синовете Израилеви и сториха: както Господ заповяда на Моисея и Аарона, тъй и направиха.
29 (D)Около среднощ Господ порази всички първородни в Египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, и всичко първородно у добитъка.
30 И стана фараонът през нощта, той и всичките му служители и цял Египет; и дигна се голям писък по (цялата земя на) Египет, защото не остана къща, дето да нямаше мъртвец.
31 Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте;
32 вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете.
33 И египтяни нудеха народа, за да го изкарат поскоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем.
34 И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си.
35 (E)И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи.
36 (F)А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни.
37 (G)И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;
38 с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.
39 И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път.
40 (H)А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.
41 След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
42 Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им.
43 (I)И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;
44 а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея;
45 (J)преселник и наемник не бива да яде от нея.
46 (K)В една къща трябва да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите ѝ не трошете.
47 Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва.
48 (L)Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде:
49 (M)един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас.
50 И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха.
51 В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха разделени на опълчения.
15 Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
3 Но Иисус им каза тая притча:
4 (A)кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
5 А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
6 и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
7 Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8 Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?
9 А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.
10 Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.
11 И още каза: един човек имаше двама сина;
12 и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13 Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14 А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15 и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16 и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17 А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18 Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19 и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21 А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22 А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23 па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24 (B)защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26 и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27 Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29 Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30 а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31 А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32 а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
30 А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.
2 И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.
3 Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;
4 късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.
5 Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,
6 за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.
7 Реват между храстите, врат се под тръните.
8 Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!
9 (A)Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.
10 (B)Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.
11 Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.
12 Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.
13 А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.
14 (C)Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.
15 Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.
16 (D)И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.
17 Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.
18 С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.
19 (E)Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.
20 (F)Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, – стоя, а Ти само ме гледаш.
21 Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.
22 Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.
23 (G)Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.
24 (H)Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?
25 (I)Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26 (J)Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.
27 Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.
28 Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.
29 (K)Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.
30 (L)Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.
31 (M)И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми – глас плачевен.
16 (A)А колкото до събиране милостиня за светиите, правете и вие тъй, както съм наредил в галатийските църкви:
2 във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не кога дойда, тогава да се събира милостиня.
3 (B)А кога дойда, които изберете вие, тях ще пратя с писма, за да занесат вашата милостиня в Иерусалим.
4 Ако пък се намери за добре да отида и аз, тогава ще дойдат с мене.
5 Ще дойда при вас, след като пропътувам Македония, защото ще мина през Македония.
6 А може би да поостана при вас, дори и да презимувам, та вие да ме придружите навсякъде, където отида.
7 (C)Защото не искам сега да ви видя само пътем; а се надявам, ако позволи Господ, да прекарам помежду ви няколко време.
8 А в Ефес ще остана до Петдесетница,
9 защото за мен се отвориха големи врата за много работа, и противниците са много.
10 Ако пък дойде Тимотей, гледайте да бъде в безопасност помежду ви; защото той върши делото Господне, както и аз.
11 Прочее, никой да го не унизи, а го изпратете смиром, та да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
12 А колкото за брат Аполоса, аз го молих много да дойде с братята при вас; но, навярно, не е било воля Божия да дойде сега, а ще дойде, кога му бъде удобно.
13 (D)Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки;
14 всичко у вас да става с любов.
15 (E)Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите;
16 покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди.
17 Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик: те запълниха вашето отсъствие,
18 защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива.
19 (F)Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
20 (G)Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване.
21 Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно.
22 Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата[a].
23 Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас,
24 и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.