M’Cheyne Bible Reading Plan
ЗАВЕТ И ЗАКОН ПРИ ПЛАНИНАТА СИНАЙ
Израилтяните на планината Синай
19 (A)В третия месец от излизането на израилтяните от Египетската земя на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.
2 (B)Като се вдигнаха от Рафидим, дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, където Израил разпъна шатрите си срещу планината.
3 (C)И като се изкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и каза: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израил:
4 (D)Вие видяхте какво сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и ви доведох при Себе Си.
5 (E)И така, сега, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;
6 (F)и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ. Тези са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.
7 И така, Моисей дойде и повика старейшините на народа, и представи пред тях всички тези наредби, които Господ му заповяда.
8 (G)А целият народ отговори едногласно: Всичко, което Господ е казал, ще направим. И Моисей предаде на Господа отговора на народа.
9 (H)Тогава Господ каза на Моисей: Ето, Аз ида при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с теб, и да ти вярват вече завинаги. И като предаде Моисей на Господа думите на народа,
10 (I)Господ каза още на Моисей: Иди при народа, освети го днес и утре и нека изперат дрехите си;
11 (J)и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на целия народ.
12 (K)И да поставиш прегради наоколо за народа и да кажеш: Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допрете до полите ѝ; който се допре до планината, непременно ще бъде умъртвен;
13 (L)обаче ръка да не се допре до него, а той да бъде убит с камъни или със стрели – било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата затръби продължително, тогава нека се приближат до планината.
14 (M)И така, Моисей слезе от планината при народа и освети народа; а те изпраха дрехите си.
15 (N)Той каза на народа: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.
16 (O)А сутринта на третия ден имаше гръм и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, потрепери.
17 (P)Тогава Моисей изведе народа от стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.
18 (Q)А Синайската планина беше цялата в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът ѝ се вдигаше като дим от пещ и цялата планина се тресеше силно.
19 (R)И когато тръбният глас се усилваше, Моисей извика и Бог му отговори с глас.
20 Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисей до върха на планината; и Моисей се изкачи.
21 (S)Тогава Господ каза на Моисей: Слез, заповядай на народа да не се втурнат нагоре към Господа, за да гледат, да не би да паднат мнозина от тях.
22 (T)Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не ги порази Господ.
23 (U)А Моисей отговори на Господа: Народът не може да се изкачи на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал: Постави прегради около планината и я освети.
24 Но Господ му каза: Иди, слез, после да се изкачиш ти и Аарон с теб; а свещениците и народът да не се втурнат нагоре и да не се качват към Господа, за да не ги порази Той.
25 И така, Моисей слезе при народа и им каза това.
Предателството на Юда
22 (A)А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.
2 (B)И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа.
3 (C)Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте;
4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.
5 (D)И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.
6 А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество.
Тайната вечеря
7 (E)И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне.
8 Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.
9 А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?
10 А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,
11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?
12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
13 След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.
14 (F)И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;
16 (G)защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство.
17 И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;
18 (H)защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
19 (I)И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание.
20 (J)Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21 (K)Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22 (L)Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава!
23 (M)И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това.
Спорът за първенство сред учениците
24 (N)Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям.
25 (O)А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.
26 (P)Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия[a] и който началства – като онзи, който слугува.
27 (Q)Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува.
28 (R)А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания[b].
29 (S)Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас,
30 (T)да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
Предсказанието за отричането на Петър
31 (U)И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
32 (V)но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33 Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.
34 (W)А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш.
Подготовката на учениците за идващите събития
35 (X)И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо.
36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч;
37 (Y)защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
38 А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са.
Исус Христос в Гетсиманската градина
39 (Z)И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.
40 (AA)След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.
41 (AB)И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше:
42 (AC)Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде.
43 (AD)И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.
44 (AE)И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:
46 (AF)Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
Залавянето на Исус Христос
47 (AG)Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.
48 А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
49 И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?
50 (AH)И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.
51 А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.
52 (AI)А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи?
53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
Отричането на ап. Петър
54 (AJ)И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.
55 (AK)И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56 А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.
57 А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.
58 (AL)След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм.
59 (AM)И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин.
60 А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.
61 (AN)И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен.
62 И излезе вън и плака горко.
Обругаването на Исус Христос
63 (AO)А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха,
64 и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?
65 И много други хули изговориха против Него.
Исус Христос пред Синедриона
66 (AP)След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха:
67 (AQ)Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате;
68 и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.
69 (AR)Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
70 (AS)И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм.
71 (AT)А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството.
37 Да! Поради това сърцето ми трепери
и се измества от мястото си.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му
и шума, който излиза от устата Му.
3 Праща го под цялото небе
и светкавицата Си – до краищата на земята;
4 (A)след нея реве глас,
гърми с гласа на величието Си
и не ги възпира, щом се чуе гласът Му.
5 (B)Бог гърми чудно с гласа Си,
върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 (C)защото казва на снега: Вали на земята,
също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 (D)запечатва ръката на всеки човек,
така че всички хора, които е създал, да разбират силата Му.
8 (E)Тогава зверовете влизат в скривалищата
и остават в рововете си.
9 От пространството си иде бурята
и студът – от ветровете, които разпръскват облаците.
10 (F)Чрез духане от Бога се дава лед
и широките води замръзват;
11 също гъстия облак Той натоварва с влага,
простира нашироко светкавичния Си облак,
12 (G)които според Неговото наставление се носят наоколо,
за да правят всичко, което им заповядва,
по лицето на земното кълбо –
13 (H)било че за наказание или за земята Си,
или за милост ги докарва.
14 (I)Слушай това, Йове,
застани и размисли върху чудесните Божии дела.
15 Разбираш ли как Бог им налага волята Си
и прави светкавицата да свети от облака Му?
16 (J)Разбираш ли как облаците увисват,
чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Ти, чиито дрехи стават топли,
когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 (K)можеш ли като Него да разпростреш небето,
което като лято огледало е здраво?
19 Научи ни какво да Му кажем,
защото поради невежество[a] ние не можем да наредим думите си.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря,
като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат?
21 И сега хората не могат да погледнат към светлината,
когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 и е дошло златозарно сияние от север;
а как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава!
23 (L)Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила,
а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отблъсне.
24 (M)Затова хората се боят от Него;
Той не зачита никого от високоумните[b].
7 (A)И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.
Радостта на апостола
2 (B)Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели.
3 (C)Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем.
4 (D)Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.
5 (E)Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
6 (F)Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит;
7 и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.
8 (G)Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.
9 Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.
10 (H)Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
11 Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание[a]на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
12 (I)И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас.
13 (J)Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му.
14 Защото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.
15 (K)И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.
16 (L)Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.