M’Cheyne Bible Reading Plan
13 Господ каза още на Моисей:
2 (A)Посвети на Мене всяко първородно същество, което се ражда[a] между израилтяните – и човек, и животно; то е Мое.
3 (B)Тогава Моисей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството; защото Господ ви изведе със силна ръка оттам. Никой да не яде квасно.
4 (C)Вие излизате днес, в месец Авив.
5 (D)И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетите, аморейците, евейците и йевусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед, тогава ще спазваш този обряд в този месец.
6 (E)Седем дни ще ядеш безквасно; а седмият ден ще бъде празник на Господа.
7 (F)Безквасно ще се яде през седемте дни; и да не се намира у тебе квас, в твоите предели.
8 (G)И в онзи ден ще обясниш на сина си: Върша го поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.
9 (H)Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото Господ те изведе победоносно от Египет.
10 (I)И така, ще пазиш тази наредба всяка година на времето ѝ.
11 А когато Господ те въведѐ в Ханаанската земя, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я дадѐ,
12 (J)тогава ще отделяш за Господа всичко, което се ражда, и всяко твое първородно от животно; мъжките животни ще бъдат посветени на Господа.
13 (K)А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пречупиш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.
14 (L)После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: Господ ни изведе победоносно от Египет, от дома на робството;
15 (M)понеже, когато фараонът не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно същество в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на Господа всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупувам.
16 (N)Това ще бъде белег на ръката ти и превръзка на челото ти, понеже Господ ни изведе със силна ръка от Египет.
17 (O)А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
18 (P)Но Бог поведе народа по заобиколен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.
19 (Q)Моисей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше заклел строго израилтяните, като им каза: Бог ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми оттук.
20 (R)И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам към края на пустинята.
21 (S)И Господ вървеше пред тях – денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, за да пътуват денем и нощем.
22 Той не отнемаше пред народа облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.
Притча за нечестния управител
16 Каза още на учениците Си: Един богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
2 И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 Тогава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.
4 Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 И така, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 А той отвърна: Сто мери елей. И му каза: Вземи разписката си, седни бързо и пиши петдесет.
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той отговори: Сто мери жито. Каза му: Вземи разписката си и пиши осемдесет.
8 (A)И господарят му похвали неправедния настойник[a] за това, че е постъпил остроумно; защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.
9 (B)И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство и когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
10 (C)Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11 И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 (D)Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона!
Законът и Божието царство
14 (E)Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 (F)Исус им каза: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 (G)Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки се насилва да влезе в него.
17 (H)Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една чертица от закона да отпадне.
18 (I)Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства.
Притча за богаташа и бедния Лазар
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.
20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.
22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.
23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24 (J)И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.
25 (K)Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 (L)Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.
30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 (M)И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Клетвата на Йов
31 (A)Сключих завет с очите си;
и как бих погледнал към девица?
2 (B)Защото какъв дял се определя от Бога отгоре
и какво наследство – от Всемогъщия свише?
3 Не е ли разорение за нечестивия
и погибел за тези, които вършат беззаконие?
4 (C)Не вижда ли Той пътищата ми?
И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Ако съм ходил с лъжата
и кракът ми е бързал към измама
6 (но нека ме претеглят в прави везни,
за да познае Бог непорочността ми),
7 (D)ако се е отклонил кракът ми от пътя
и сърцето ми е последвало очите ми,
и ако се е залепило петно на ръцете ми,
8 (E)то нека сея аз, а друг да яде,
и нека бъдат изкоренени произведенията ми.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена
и съм причаквал при вратата на съседа си,
10 (F)то нека моята жена мели за друг
и други да се навеждат над нея;
11 (G)защото това би било гнусно дело
и беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 понеже това е огън, който изгаря до погубване
и би изкоренил всичките ми плодове.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си,
когато имаха спор с мене,
14 то какво бих сторил, когато се надигне Бог?
И какво бих Му отговорил, когато ме посети?
15 (H)Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него?
И не Същият ли ни създаде в утробата?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха,
или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,
17 или съм изял сам залъка си,
без да е яло сирачето от него
18 (напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща
и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),
19 ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи
или сиромах, че няма завивка,
20 (I)и не са ме благославяли чреслата му,
като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 (J)ако съм повдигнал ръка против сирачето,
като виждах, че имам помощ в портата;
22 то да падне мишцата ми от рамото
и ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 (K)защото погибел от Бога беше ужас за мен
и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 (L)Ако съм възлагал надеждата си на злато
или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;
25 (M)ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо
и защото ръката ми беше намерила изобилие;
26 (N)ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше,
или луната, когато ходеше в светлината си,
27 се е увлякло тайно сърцето ми
и устата ми са целували ръката ми;
28 (O)и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите,
защото бих се отрекъл от Вишния Бог.
29 (P)Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме
или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло
30 (Q)(даже не съм допуснал устата ми да съгреши,
за да искам живота му с проклятие);
31 ако хората от шатъра ми не са казали:
Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?
32 (R)(чужденецът не нощуваше вън;
отварях вратата си на пътника);
33 (S)ако съм прикривал престъпленията си, както Адам,
като съм скривал беззаконието си в пазвата си,
34 (T)понеже се боях от голямото множество
и презрението на семействата ме ужасяваше,
така че млъквах и не излизах от вратата
35 (U)(О, да имаше някой да ме слуша –
Ето, виж тук подписа ми;
Всемогъщият нека ми отговори! –
И да имах акта[a], който противникът ми е написал!
36 Ето, на рамо щях да го нося,
за венец щях да го привържа на себе си!
37 Щях да му дам отчет за стъпките си;
като княз щях да се приближа към него.);
38 ако нивата ми вика против мен
и браздите ѝ плачат заедно;
39 (V)ако съм изял плода ѝ, без да платя,
или съм изгасил живота на стопаните ѝ;
40 (W)тогава да израстат тръни вместо жито
и вместо ечемик – плевели.
Свършиха се думите на Йов.
Благодарност към Бога
1 (A)Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая:
2 (B)Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.
3 (C)Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
5 (D)Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос.
6 (E)Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
7 (F)И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8 (G)Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение[a], свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си;
9 (H)даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
10 (I)И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави,
11 (J)като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас.
Отлагане на посещението в Коринт
12 (K)Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
13 Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате
14 (L)(както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
15 (M)С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен,
16 (N)като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
17 (O)Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“?
18 Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“,
19 (P)защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“;
20 (Q)понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас.
21 (R)А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог,
22 (S)Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.
23 (T)Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
24 (U)защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.