M’Cheyne Bible Reading Plan
Вода от канарата в Рафидим
17 (A)След това цялото общество израелтяни тръгнаха от пустинята Син, като пътуванията им бяха според Господнята заповед; и разположиха стан в Рафидим, където нямаше вода, за да пие народът.
2 (B)Затова народът се караше с Моисей: Дай ни да пием вода. А Моисей им отговори: Защо се карате с мене? Защо изпитвате Господа?
3 (C)Но народът ожадня и роптаеше против Моисей: Защо ни изведе от Египет да умориш с жажда и нас, и децата ни, и добитъка ни?
4 (D)Тогава Моисей извика към Господа: Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни.
5 (E)А Господ отвърна на Моисей: Мини пред народа, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.
6 (F)Ето, Аз ще застана пред тебе там, на канарата в Хорив; а ти ударѝ канарата и от нея ще потече вода, за да пие народът. И Моисей направи така пред очите на Израилевите старейшини.
7 (G)И нарече мястото Маса[a] и Мерива[b], поради карането на израилтяните и понеже изпитаха Господа: Дали Господ е между нас, или не?
Победа над Амалик
8 (H)По това време дойде Амалик и воюва против Израил в Рафидим.
9 (I)А Моисей каза на Исус Навин: Избери ни мъже и излез да се биеш с Амалик; утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.
10 И Исус направи, според както му каза Моисей, и се би с Амалик; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.
11 (J)И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спускаше ръката си, Амалик надвиваше.
12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисей, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така че ръцете му бяха подкрепяни до залез слънце.
13 Така Исус порази Амалик и народа му с острието на меча.
14 (K)Тогава Господ каза на Моисей: Запиши в книгата за спомен и предай на Исус това, че ще излича съвсем спомена за Амалик под небето.
15 И Моисей издигна там жертвеник, който нарече Йехова Нисий[c],
16 като каза: Ръка се повдигна против Господния престол; затова Господ ще воюва против Амалик от поколение в поколение.
За властта на Исус Христос
20 (A)И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:
2 (B)Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?
3 И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:
4 Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците?
5 А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?
6 (C)Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.
7 И отговориха, че не знаят откъде беше.
8 Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
Притча за злите земеделци
9 (D)И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.
10 И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.
11 Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.
12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.
14 (E)Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 (F)Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!
17 (G)А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано:
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
Той стана глава на ъгъла“?
18 (H)Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.
19 И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат[a], защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа.
За плащането на данък на императора
20 (I)И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 (J)И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?
23 А Той разбра лукавството им и им каза:
24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.
25 (K)А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.
26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.
За възкресението на мъртвите
27 (L)Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:
28 (M)Учителю, Моисей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си.“
29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.
30 И вторият, и третият я взеха;
31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.
32 А после умря и жената.
33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?
34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.
36 (N)И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.
37 (O)А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“.
38 (P)Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.
40 (Q)Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 (R)Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син?
42 (S)Защото сам Давид казва в книгата на псалмите:
„Каза Господ на моя Господ:
Седи отдясно на Мене,
43 докато положа враговете Ти за Твое подножие.“
44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?
45 (T)И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
46 (U)Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията,
47 (V)които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
Трета реч на Елиу. Никой не може да се сравни с Бога!
35 Елиу каза още:
2 Мислиш ли, че е право това, което каза ти:
Моята правда в това дело е повече от Божията?
3 (A)Защото ти каза: Какво ще ми бъде преимуществото?
Какво ще ме ползва повече, отколкото ако бях съгрешил?
4 (B)Аз ще отговоря на теб
и на приятелите ти с тебе.
5 (C)Погледни към небесата и виж;
и гледай облаците, колко по-нависоко са от теб.
6 (D)Ако съгрешаваш, какво правиш против Него?
И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
7 (E)Ако си праведен, какво Му даваш?
Или какво получава Той от ръката ти?
8 Нечестието ти може да навреди само на човек като теб;
а правдата ти може да ползва само човешки син.
9 (F)Поради много угнетения викат страдалците,
пищят поради насилието на мощните;
10 (G)но пак никой не казва: Къде е Бог, Творецът ми,
Който дава песни нощем,
11 (H)Който ни учи повече, отколкото земните животни,
и ни прави по-мъдри от въздушните птици?
12 (I)Така те викат; но Той не отговаря
да ги избави от гордостта на нечестивите.
13 (J)Наистина Бог не слуша празнословието
и Всемогъщият не го зачита.
14 (K)Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш,
че делото ти е пред Него и напразно Го чакаш!
15 (L)И сега, понеже не те е посетил в яростта Си
и не е прегледал със строгост надменността ти,
16 (M)затова Йов отваря уста да говори суетности,
трупа думи, лишени от благоразумие.
Копнеж за вечното отечество
5 (A)Защото знаем, че ако се разруши земният ни дом, телесното ни жилище, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
2 (B)Затова сега стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,
3 (C)стига само, облечени с него, да не се намерим голи.
4 (D)Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота.
5 (E)А Бог е, Който ни е направил точно за това и ни е дал Духа в залог.
6 И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далеч от Господа
7 (F)(защото с вярване ходим, а не с виждане),
8 (G)но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа.
9 Затова и ревностно се стараем да Му бъдем угодни, било когато живеем в тяло, било когато го напускаме.
10 (H)Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.
Помирението с Бога чрез Христос
11 (I)И така, като съзнаваме какво е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати; надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.
12 (J)С това не ви препоръчваме себе си отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на онези, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.
13 (K)Защото ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.
14 (L)Защото Христовата любов ни принуждава да разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели;
15 (M)и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
16 (N)Затова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така.
17 (O)Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.
18 (P)А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение;
19 (Q)т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението.
20 (R)И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,
21 (S)Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.