M’Cheyne Bible Reading Plan
Яков благославя двамата синове на Йосиф
48 След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.
2 И известиха на Яков: Ето, синът ти Йосиф идва при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.
3 (A)Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщий ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и ме благослови, като ми каза:
4 (B)Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тази земя на потомството ти след тебе за вечно притежание.
5 (C)И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.
6 А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото до наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.
7 (D)А когато се връщах от Падан, Рахил умря пред мене на пътя в Ханаанската земя, като оставаше малко разстояние да стигнем до Ефрат; погребах я там, край пътя за Ефрат (който е Витлеем).
8 И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези?
9 (E)А Йосиф отговори на баща си: Тези са синовете, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.
10 (F)А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.
11 (G)И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти.
12 А Йосиф, като ги махна отмежду коленете си, поклони се с лицето до земята.
13 После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.
14 (H)А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата ръка – на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си (защото Манасия беше първородният).
15 (I)И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пазил през целия ми живот до този ден;
16 (J)ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята.
17 (K)Но Йосиф, като видя, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри това; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата на Манасиевата глава,
18 и Йосиф каза на баща си: Не така, татко, защото ето първородния, възложи дясната си ръка на неговата глава.
19 (L)Но баща му отказа с думите: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.
20 (M)И така, в същия ден ги благослови: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и Манасия! – като постави Ефрем пред Манасия.
21 (N)След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви.
22 (O)Впрочем аз на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.
Посещението на Мария при Елисавета
39 (A)През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдейски град,
40 и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета.
41 И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух
42 (B)и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
43 И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа.
46 (C)И Мария каза:
Величае душата ми Господа
47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.
48 (D)Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си;
и, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
49 (E)Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела;
и свято е Неговото име.
50 (F)И от родове в родове
Неговата милост
е върху онези, които се боят от Него.
51 (G)Извърши силни дела със Своята ръка;
разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 (H)Свали владетели от престолите им
и издигна смирени.
53 (I)Гладните напълни с блага,
а богатите отпрати празни.
54 (J)Помогна на слугата Си Израил,
за да напомни да покаже Своята милост
55 (K)(както беше говорил на бащите ни)
към Авраам и към неговото потомство до века.
56 А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си.
Рождението на Йоан Кръстител
57 А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син.
58 (L)И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея.
59 (M)И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.
60 (N)Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан.
61 Казаха: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62 И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.
63 (O)А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха.
64 (P)И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.
65 (Q)И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
66 (R)И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него.
67 (S)Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше:
68 (T)Благословен Господ, Израилевият Бог,
защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.
69 (U)И издигна рог на спасение за нас
в дома на слугата Си Давид
70 (V)(както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете),
71 избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
72 (W)за да покаже милост към бащите ни
и да спомни святия Свой завет,
73 (X)клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:
74 (Y)да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни,
да Му служим без страх,
75 (Z)в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
76 (AA)Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него.
77 (AB)За да дадеш на Неговия народ да познае спасение
чрез прощаване греховете им,
78 поради съкровеното милосърдие на нашия Бог,
с което ще ни посети зора отгоре,
79 (AC)за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка;
така че да насочи стъпките ни в пътя на мира.
80 (AD)А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил.
Призивът на Йов към Бога
14 (A)Човекът, роден от жена, е кратковременен
и пълен със смущение.
2 (B)Цъфти като цвят и се покосява;
бяга като сянка и не се държи.
3 (C)И върху такъв ли отваряш очите Си
и ме караш на съд с Тебе?
4 (D)Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.
5 (E)Тъй като дните му са определени
и броят на месеците му е в Теб,
и Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 (F)отвърни погледа Си от него, за да си почине,
докато като наемник доизкара деня си.
7 (G)Защото за дървото има надежда,
че ако бъде отсечено, пак ще поникне
и че издънката му няма да изчезне,
8 даже ако коренът му остарее в земята
и ако пънът му умре в пръстта;
9 понеже от дъха на водата ще поникне
и ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда.
Да! Човек издъхва и къде е той?
11 Както водите чезнат в морето
и реката престава и пресъхва,
12 (H)така човек ляга и не става вече;
докато небесата не преминат, те няма да се събудят
и няма да станат от съня си.
13 О, да ме беше скрил Ти в преизподнята,
да ме беше покрил, докато премине гневът Ти,
да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!
14 (I)Ако умре човек, ще оживее ли?
През всичките дни на воюването си ще чакам,
докато дойде промяната ми.
15 (J)Ще повикаш и аз ще Ти се отзова;
ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 (K)А сега броиш стъпките ми;
не наблюдаваш ли греховете ми?
17 (L)Престъплението ми е запечатано във вързоп
и зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина, както и планината, като пада, се унищожава
и скалата се премества от мястото си;
19 както водите изтриват камъните
и наводненията им завличат пръстта от земята,
така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш винаги над него и той прехожда;
изменяш лицето му и го отпращаш.
21 (M)Синовете му достигат до почитание, а той не знае;
и са свалени, а той не забелязва това за тях;
22 знае само, че плътта му е за него в болки
и душата му е за него в жалеене.
Проповед с дух и сила
2 (A)И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;
2 (B)защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат.
3 (C)Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.
4 (D)И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Дух и сила;
5 (E)за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
Откриване на Божията мъдрост чрез Святия Дух
6 (F)Обаче ние поучаваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост от този свят, нито от властниците на този свят, които преминават;
7 (G)а поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.
8 (H)Никой от властниците на този свят не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпънали Господа на славата.
9 (I)А според както е писано:
„Каквото око не е видяло и ухо не е чуло,
и на човешко сърце не е идвало,
всичко това е приготвил
Бог за тези, които Го обичат.“
10 (J)А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
11 (K)Защото кой човек знае какво има в човека освен духа на човека, който е в Него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божия Дух.
12 (L)А ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
13 (M)което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.
14 (N)Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
15 (O)Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.
16 (P)Защото:
„Кой е познал ума на Господа,
зада може да Го научи?“
А ние имаме ум Христов.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.