M’Cheyne Bible Reading Plan
Йосиф разтълкува съня на фараона
41 Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил[a].
2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.
3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.
4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.
5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.
6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.
7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.
8 (A)На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона.
9 Тогава началникът на виночерпците говорѝ на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.
10 (B)Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
11 (C)И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване.
12 (D)А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението.
13 (E)И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
14 (F)Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.
15 (G)И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
16 (H)А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир.
17 (I)Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
18 И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.
19 А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
20 И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
22 После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.
23 А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
24 (J)тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 (K)Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.
26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
27 (L)А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
28 (M)Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.
29 (N)Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
30 (O)А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
32 (P)А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.
33 И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.
34 (Q)Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя.
35 (R)Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.
36 (S)И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
Йосиф – управител на Египет
37 (T)Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители.
38 (U)И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух?
39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
40 (V)Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 (W)Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.
42 (X)Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията.
43 (Y)После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел[b], но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя.
45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах[c] и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.
Изпълнение на фараоновия сън
46 (Z)Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя.
47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
48 Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
49 (AA)Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра.
50 (AB)А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
51 Йосиф наименува първородния Манасия[d], защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52 (AC)А втория наименува Ефрем[e], защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя,
54 (AD)настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
55 Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.
56 (AE)(А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
57 (AF)И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна.
Тържественото влизане на Исус в Йерусалим
11 (A)И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза:
2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
3 И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.
4 И така, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.
5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате ослето?
6 А те им казаха, както беше заръчал Исус; и те ги оставиха.
7 (B)И докараха ослето при Исус и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна.
8 (C)И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от дърветата[a].
9 (D)И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!
10 (E)Благословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините!
11 (F)И Исус влезе в Йерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
Безплодната смокиня
12 (G)А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 (H)И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.
14 И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
Изгонването на търговците от храма
15 (I)И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.
16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.
17 (J)Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?
18 (K)И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
19 А когато се свечери Той излезе вън от града.
Силата на вярата
20 (L)И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.
21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.
22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!
23 (M)Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.
24 (N)Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
25 (O)И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.
26 (P)Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.
За властта на Исус Христос
27 (Q)И дойдоха пак в Йерусалим; и когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:
28 С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?
29 Исус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците? Отговорете Ми.
31 И те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Тогава защо не му повярвахте?
32 (R)Но ако кажем: От човеците, бояха се от народа; защото всички искрено смятаха Йоан за пророк.
33 И така, те отговориха на Исус: Не знаем. Исус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.
7 (A)Земният живот на човека не е ли воюване?
И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както на слуга, който желае сянка,
и както на наемник, който очаква заплатата си,
3 (B)така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование
и нощи на печал ми бяха определени.
4 (C)Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?
Но нощта се протака;
и непрестанно се въртя насам-натам до зори.
5 (D)Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст;
кожата ми се пука и тлее.
Молитва на Йов към Бога
6 (E)Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача
и чезнат без надежда.
7 (F)Помни, че животът ми е дъх
и че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8 (G)Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече;
твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.
9 (H)Както облакът се разпръсва и изчезва,
така и слизащият в преизподнята[a] няма да възлезе пак;
10 (I)няма да се върне вече у дома си
и мястото му няма да го познае вече.
11 (J)Затова аз няма да въздържа устата си;
ще говоря в утеснението на духа си;
ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз или морско чудовище,
че слагаш над мене стража?
13 (K)Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,
постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 тогава ме плашиш със сънища
и ме ужасяваш с видения;
15 така че душата ми предпочита удушване
и смърт, а не тези мои кости.
16 (L)Дотегна ми; не искам да живея вечно;
оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 (M)Какво е човек, за да го възвеличаваш
и да си наумяваш за него,
18 да го посещаваш всяка сутрин
и да го изпитваш всяка минута?
19 Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен
и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?
20 (N)Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората?
Защо Си ме поставил за Свой прицел,
така че дотегнах на себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми
и не отнемаш беззаконието ми?
Защото още сега ще спя в пръстта;
и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Остатъкът от богоизбрания до Христа народ
11 (A)И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
2 (B)Не е отхвърлил Бог хората Си, които е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия? Как вика към Бога против Израил:
3 (C)„Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат.“
4 (D)Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“
5 (E)Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.
6 (F)Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело.
7 (G)Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;
8 (H)както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат, и уши – да не чуват.“
9 (I)И Давид казва:
„Трапезата им нека стане за тях примка и уловка,
съблазън и отплата;
10 (J)да се помрачат очите им, за да не виждат,
и да се сгърби гърбът им завинаги.“
Спасението на езичниците
11 (K)Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност.
12 А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!
13 (L)Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение,
14 (M)дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.
15 (N)Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
16 (O)А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.
17 (P)Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
18 (Q)не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.
19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз.
20 (R)Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой.
21 Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе.
22 (S)Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен.
23 (T)Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
24 Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!
Спасението на целия Израил
25 (U)Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците.
26 (V)И така целият Израил ще се спаси, както е писано:
„Избавител ще дойде от Сион;
Той ще отстрани нечестията от Яков;
27 (W)и ето завета от Мене към тях,
когато отнема греховете им.“
28 (X)Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.
29 (Y)Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
30 (Z)Защото както вие някога не се покорявахте[a] на Бога, но сега чрез тяхното непокорство[b] сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,
31 също така и те сега не се покоряват.
32 (AA)Защото Бог затвори всички в непокорство, за да покаже към всички милост.
33 (AB)О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!
34 (AC)Защото:
„Кой е познал ума на Господа
или кой Му е бил съветник?“,
35 (AD)или:
„Кой от по-напред Му е дал нещо,
за да му се отплати?“
36 (AE)Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава навеки. Амин.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.