M’Cheyne Bible Reading Plan
44 После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му[a]
2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.
3 На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.
4 А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.
6 И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.
7 А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.
8 (A)Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?
9 (B)Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.
11 Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.
12 И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.
13 (C)Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.
14 (D)И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно[b]?
16 (E)Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата.
17 (F)Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 (G)Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.
19 Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?
20 (H)И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 (I)А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 (J)А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25 (K)А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,
26 ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 (L)Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;
28 (M)и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;
29 (N)и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
30 (O)И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
31 като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.
32 (P)Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.
33 (Q)И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34 Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
Заговорът за убийството на Исус Христос
14 (A)А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят.
2 Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа.
3 (B)И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4 А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея.
6 Но Исус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.
7 (C)Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас.
8 Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.
Предателството на Юда
10 (D)Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.
11 Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Тайната вечеря
12 (E)А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата?
13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.
14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата.
17 (F)След като се свечери, Той дойде с дванадесетте.
18 (G)И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?
20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
21 (H)Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
22 (I)И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло.
23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея.
24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 (J)И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27 (K)И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“
28 (L)А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея.
29 (M)А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма.
Предсказанието на Исус Христос за отричането на ап. Петър
30 (N)Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен.
31 А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
Молитва в Гетсиманската градина
32 (O)Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля.
33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва.
34 (P)И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете.
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше:
36 (Q)Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Тиискаш.
37 И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?
38 (R)Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.
41 (S)И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците.
42 (T)Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава.
Залавянето на Исус Христос
43 (U)И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна.
46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.
47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
48 (V)Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите?
49 (W)Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.
52 А той, като остави плащеницата, избяга гол.
Исус Христос на съд пред Синедриона
53 (X)И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
54 А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня.
55 (Y)И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха.
57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:
58 (Z)Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.
59 Но и в това свидетелствата им се различаваха.
60 (AA)Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
61 (AB)А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
62 (AC)А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[a] и идещ с небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.
65 И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.
Отричането на ап. Петър
66 (AD)И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника;
67 и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина.
68 (AE)А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя.
69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.
70 (AF)А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава.
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите.
72 (AG)И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака.
Бог – Творец и Промислител
10 (A)Душата ми се отегчи от живота ми;
затова ще се предам на оплакването си,
ще говоря в горестта на душата си.
2 Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда;
покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш
и да презираш делото на ръцете Си,
а да осветляваш решеното от нечестивите?
4 (B)Телесни очи ли имаш?
Или гледаш, както гледа човек?
5 Твоите дни като дните на човека ли са
или годините Ти – като човешки дни,
6 че претърсваш беззаконието ми
и издирваш греха ми,
7 (C)при все че знаеш, че не съм нечестив
и че никой не може да ме избави от ръката Ти?
8 (D)Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха
като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?
9 (E)Помни, моля, че като глина си ме създал;
и в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 (F)Не си ли ме излял като мляко?
Не си ли ме съсирил като сирене?
11 С кожа и мускули си ме облякъл
и с кости и жили си ме оплел;
12 живот и благоволение си ми подарил
и провидението Ти е запазило духа ми.
13 Но при все това – това си криел в сърцето Си;
зная, че това е било в ума Ти;
14 (G)ако съгреша, ме наблюдаваш
и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.
15 (H)Ако съм нечестив, горко ми!
И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си.
Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,
16 (I)защото расте. Гониш ме като лъв
и отново се показваш страшен против мен.
17 Отново издигаш против мене свидетелите Си[a]
и увеличаваш гнева Си върху мен;
едно след друго войнства ме нападат.
18 (J)И така, защо ме извади Ти от утробата?
Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;
19 бих бил, като че не съм бил;
от утробата бих бил отнесен в гроба.
20 (K)Дните ми не са ли малко? И така, престани
и ме остави да си отдъхна малко.
21 (L)Преди да отида, откъдето няма да се върна,
в тъмната земя и в смъртната сянка –
22 земя, мрачна като самата тъмнина,
земя на мрачна сянка и без никакъв ред,
където светлината е като тъмнина.
Да не съдим другите
14 (A)Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения.
2 (B)Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.
3 (C)Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.
4 (D)Кой си ти, за да съдиш чужд слуга[a]? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 (E)Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 (F)Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога.
7 (G)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 (H)Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите.
10 (I)И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 (J)Защото е писано:
„Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен
и всеки език ще славослови Бога.“
12 (K)И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
Да не съблазняваме братята си
13 (L)Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така – никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън.
14 (M)Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само̀ по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто.
15 (N)Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 (O)И така, да не се хули това, което вие смятате за добро.
17 (P)Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.
18 (Q)Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 (R)И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 (S)Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 (T)Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва.
22 (U)Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 (V)Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.