M’Cheyne Bible Reading Plan
Грехът на Юда и Тамар
38 (A)По онова време Юда се отдели от братята си и се отби при един одоламец на име Ира.
2 (B)Юда, като видя там дъщерята на един ханаанец на име Суя, взе я и влезе при нея.
3 (C)И тя зачена и роди син; и той го наименува Ир.
4 (D)И зачена пак и роди син; и тя го наименува Онан.
5 (E)Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.
6 (F)След време Юда взе жена за първородния си Ир на име Тамар.
7 (G)А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.
8 (H)Тогава Юда каза на Онан: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер, и въздигни потомството на брат си.
9 (I)Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брат си.
10 (J)А това, което правеше, беше зло пред Господа; затова Той и него уби.
11 (K)Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей като вдовица в бащиния си дом, докато отрасне син ми Шела. Защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
12 (L)След дълго време Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; след като Юда се утеши, той и приятелят му, одоламецът Ира, отидоха при стригачите на овцете си в Тамна.
13 И известиха на Тамар, като ѝ казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си.
14 (M)Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че Шела порасна, а тя не му беше дадена за жена.
15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си.
16 И така, той свърна към нея на пътя и каза: Остави ме, моля, да вляза при тебе (защото не позна, че беше снаха му). И тя отговори: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен?
17 (N)А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш?
18 (O)Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя отговори: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той ѝ ги даде. След това влезе при нея и тя зачена от него.
19 (P)После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
20 А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери.
21 Затова попита хората от онова място: Къде е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те отговориха: Тук не е имало блудница.
22 И той се върна при Юда и каза: Не я намерих; още и хората от онова място казаха: Тук не е имало блудница.
23 Юда каза: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
24 (Q)Около три месеца след това известиха на Юда: Снаха ти Тамар блудства; освен това е бременна от блудството. А Юда каза: Изведете я да се изгори.
25 (R)А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тези неща, съм бременна. Каза още: Познай, моля, чии са тези неща – печатът, ширитът и тоягата.
26 (S)Юда ги позна и каза: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
27 И когато дойде времето ѝ да роди, ето, в утробата ѝ имаше близнаци.
28 Когато раждаше, едното простря ръка; и бабата взе, че върза червен конец на ръката му, и каза: Този излезе пръв.
29 (T)А като дръпна назад ръката си, ето, брат му излезе; и тя каза: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес[a].
30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
Нахранване на четири хиляди души
8 (A)През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза:
2 Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат;
3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.
4 И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?
5 (B)Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем.
6 И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.
7 (C)Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8 И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем кошници.
9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.
10 (D)И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии.
Фарисеите искат знамения
11 (E)А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.
13 И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.
14 (F)Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб.
15 (G)И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.
16 (H)И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб.
17 (I)А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?
18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 (J)Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.
20 (K)И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем.
21 (L)И им каза: Още ли не разбирате?
Изцеляване на слепеца във Витсаида
22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.
23 (M)А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.
26 (N)Исус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото.
Петър изповядва вярата в Исус Христос
27 (O)И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз?
28 (P)А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците.
29 (Q)Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос.
30 (R)И им заръча на никого да не казват за Него.
31 (S)И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
Следване на Исус Христос със себеотрицание
34 (T)И повика народа заедно с учениците Си и им каза: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.
35 (U)Защото, който иска да спаси живота си[a], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.
36 Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37 (V)Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38 (W)Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.
Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен
4 Тогава теманецът Елифаз каза:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли?
Но кой може да се въздържи да не говори?
3 (A)Ето, ти си научил мнозина
и немощни ръце си укрепил.
4 (B)Твоите думи са привдигнали колебаещия се
и отслабнали колене си укрепил.
5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало;
допира те и си се смутил.
6 (C)В страха ти от Бога не е ли твоето упование
и в правотата на пътищата ти – твоята надежда?
7 (D)Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен
или къде са били изтребени правдивите.
8 (E)Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие
и сеят нечестие, това и жънат.
9 Изтребват се от дишането на Бога
и от диханието на ноздрите Му погиват.
10 (F)Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират
и зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 (G)Лъвът загива от нямане лов
и малките на лъвицата се разпръсват.
12 Тайно достига до мен едно нещо
и ухото ми долови един шепот от него;
13 (H)сред мислите от нощните видения,
когато дълбок сън наляга хората,
14 (I)обзеха ме ужас и трепет
и разтърсиха всичките ми кости.
15 Тогава дух премина пред мене;
космите на тялото ми настръхнаха;
16 той застана, но не можах да позная образа му;
призрак се яви пред очите ми;
в тишината чух този глас:
17 (J)Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога?
Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18 (K)Ето, Той не се доверява на слугите Си
и в ангелите Си намира недостатък –
19 (L)колко повече в онези, които живеят в къщи от кал,
чиято основа е в пръстта
и които се смазват, като че ли са молци!
20 (M)Между сутринта и вечерта се събарят,
без да усети някой, изгубват се завинаги.
21 (N)Величието, което е в тях, не се ли премахва?
Умират, и то без мъдрост.
Новият живот
8 (A)И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух.
2 (B)Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.
3 (C)Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
4 (D)за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.
5 (E)Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното.
6 (F)Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.
7 (G)Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;
8 (H)и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
9 (I)Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
10 Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.
11 (J)И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас.
12 (K)И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.
13 (L)Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.
14 (M)Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
15 (N)Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете[a] в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!
16 (O)Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.
17 (P)И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.
Надеждата за спасение
18 (Q)Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.
19 (R)Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.
20 (S)Понеже творението беше подчинено на немощ[b] не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,
21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
22 (T)Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.
23 (U)И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.
24 (V)Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
26 (W)Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;
27 (X)а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.
28 (Y)Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.
29 (Z)Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;
30 (AA)а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.
Силата на Божията любов
31 (AB)И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
32 (AC)Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?
33 (AD)Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
34 (AE)Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?
35 (AF)Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?
36 (AG)Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“
37 (AH)Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
38 (AI)Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,
39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.