M’Cheyne Bible Reading Plan
Избиване на Сауловите потомци
21 В Давидовите дни настана глад за три години подред. Когато Давид се допита до Господа за причината, Господ му каза: Поради Саул е и поради кръвожадния му дом, когато изби гаваонците.
2 (A)Тогава царят повика гаваонците. (А гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци. Израилците бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдеите беше поискал да ги избие.)
3 (B)И така, Давид каза на гаваонците: Какво да ви сторя и с какво да извърша умилостивение, за да благословите Господнето наследство?
4 А гаваонците му отвърнаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил. И той каза: Каквото кажете, ще направя за вас.
5 Тогава те казаха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така че да не оставаме в никои от Израилевите предели,
6 (C)от тях нека ни бъдат дадени седем човека и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саул, Господния избраник. И царят отвърна: Ще ги предам.
7 (D)Обаче царят пожали Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради Господнята клетва помежду им, между Давид и Йонатан, Сауловия син.
8 (E)Но царят взе Армоний и Мемфивостей, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Айя, които тя беше родила на Саул, и петимата сина на Михала, Сауловата дъщеря, които тя беше родила на Адриил, син на меолатянина Верзелай,
9 (F)и ги предаде в ръцете на гаваонците. И те ги обесиха на хълма пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на жътвата на ечемика.
10 (G)Тогава Ресфа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла го на канарата и от началото на жътвата, докато падна на телата дъжд от небето, не оставяше летящите птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.
11 И съобщиха на Давид онова, което стори Ресфа, дъщеря на Айя, Сауловата наложница.
12 (H)Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и на сина му Йонатан от мъжете на Явис-галаад, които ги бяха грабнали от улицата на Ветасан, където ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе,
13 и изнесе оттам костите на Саул и на сина му Йонатан. Събраха и костите на обесените.
14 (I)И погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в Сила, във Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, което заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.
Победи над филистимците
15 А филистимците пак воюваха против Израил. Давид и слугите му слязоха и се биха против филистимците; и Давид се умори.
16 А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикъла и който беше препасан с нов меч, се надяваше да убие Давид.
17 (J)Обаче Ависей, Саруиният син, му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израил.
18 (K)След това пак избухна война с филистимците в Гов, където хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.
19 (L)И пак избухна война с филистимците в Гов. Тогава Елханин, син на витлеемеца Яреорегим, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката беше като кросно на тъкач.
20 (M)Отново избухна война в Гет, където имаше един висок и снажен мъж, с по шест пръста на ръцете и на краката си, двадесет и четири на брой. Също и той се беше родил на исполина.
21 (N)А когато хвърли презрение върху Израил, Йонатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.
22 (O)Тези четиримата се бяха родили на исполина в Гет. И всичките паднаха чрез ръката на Давид и на слугите му.
Благовестието е само едно
1 (A)Павел, апостол не от човеци, нито чрез човек, а чрез Исус Христос и Бог Отец, Който Го е възкресил от мъртвите,
2 (B)и всички братя, които са с мене, към галатийските църкви:
3 (C)Благодат и мир да бъде на вас от Бог Отец и от нашия Господ Исус Христос,
4 (D)Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от злото на сегашния свят, по волята на нашия Бог и Отец,
5 на Когото да бъде славата до вечни векове. Амин.
6 (E)Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие,
7 (F)което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
8 (G)Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
9 (H)Както по-горе казахме, сега пак казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
Призоваването на Павел за апостол
10 (I)У хора ли търся сега благоволение или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга.
11 (J)Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
12 (K)понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос.
13 (L)Защото сте чули за моя предишен живот в духа на юдейството, как прекомерно гоних Божията църква и я разорявах.
14 (M)И напредвах в юдейството повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях много по-ревностен към преданията от бащите ми.
15 (N)А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,
16 (O)благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах още в същия час до плът и кръв,
17 (P)нито отидох в Йерусалим при онези, които бяха апостоли преди мен, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
18 Тогава, след три години, отидох в Йерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;
19 (Q)а друг от апостолите не видях освен Яков, Господния брат.
20 (R)А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа.
21 (S)После дойдох в областите на Сирия и Киликия.
22 (T)И лично още не бях познат на Христовите църкви в Юдея,
23 а само бяха слушали, че онзи, който някога ги е гонил, сега проповядва вярата, която някога разорявал.
24 И славеха Бога поради мене.
28 Пак Господнето слово дойде към мен и каза:
2 (A)Сине човешки, кажи на тирския княз: Така казва Господ Йехова: Понеже се е надигнало сърцето ти и ти си казал: Аз съм бог, седя на Божието седалище сред моретата; а пък ти си човек, а не бог, ако и да си поставил сърцето си, като че е Божие сърце
3 (B)(ето, ти си по-мъдър от Даниил; никаква тайна не се укрива от тебе;
4 с мъдростта и разума си ти си придобил богатство за себе си и злато и сребро в съкровищниците си;
5 (C)с голямата си мъдрост ти си придобил богатството си чрез търговията си и сърцето ти се е надигнало поради богатството ти);
6 затова така казва Господ Йехова: Понеже си поставил сърцето си, като че е Божие сърце,
7 (D)затова ще докарам против тебе чужденци, страшните между народите; и ще изтеглят мечовете си против красивите произведения на твоята мъдрост и ще помрачат блясъка ти;
8 ще те смъкнат в ямата; и ще умреш, както умират убитите – сред моретата.
9 (E)Тогава ще кажеш ли пред онзи, който те убива: Аз съм бог? Но ти си човек, а не бог, в ръката на онзи, който те убива.
10 (F)Ще умреш от ръката на чужденците, както умират необрязаните; защото Аз го изрекох, казва Господ Йехова.
11 При това Господнето слово дойде към мен и каза:
12 (G)Сине човешки, надигни плач за тирския цар и му кажи: Така казва Господ Йехова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост.
13 (H)Ти беше в Божията градина, в Едем; ти беше обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден.
14 (I)Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така, че беше на Божия свят хълм; ти ходеше сред огнените камъни.
15 Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие.
16 (J)От много голямата ти търговия напълниха всичко сред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!
17 (K)Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат.
18 Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изгори, и те превърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат.
19 (L)Всички, които те познаваха между племената, се удивиха на тебе; за ужас си станал и няма да те има довека.
20 И Господнето слово дойде към мен и каза:
21 (M)Сине човешки, насочи лицето си към Сидон и пророкувай против него, като кажеш:
22 (N)Така казва Господ Йехова: Ето, Аз съм против тебе, Сидоне, и ще придобия слава сред теб; и когато извърша съд над него и се осветя чрез него, тогава ще познаят, че Аз съм Господ.
23 (O)Защото ще изпратя в него мор и кръв по улиците му; и убитите ще паднат сред него от меч, дошъл в него отвред; и ще познаят, че Аз съм Господ.
24 (P)И между всички, които са около тях, няма да остане за Израилевия дом бодлив храст или нараняващ трън, каквито им напакостяваха; и ще познаят, че Аз съм Господ Йехова.
25 (Q)Така казва Господ Йехова: Когато събера Израилевия дом от племената, между които са разпръснати, и се осветя чрез тях пред очите на народите, тогава ще живеят в своята земя, която дадох на слугата Си Яков.
26 (R)Ще живеят в нея безопасно, да! Ще построят къщи и ще насадят лозя; и ще живеят безопасно, когато извърша съд върху всичките около тях, които са им напакостили; и ще познаят, че Аз съм Господ, техният Бог.
Утеха във време на беда
77 (A)За първия певец, по Едутун[a], Асафов псалом.
Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 (B)В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
3 (C)Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
4 Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 (D)Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
6 (E)Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 (F)Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
8 (G)Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
9 (H)Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
10 (I)Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 (J)Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
13 (K)Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 (L)Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
16 (M)Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
17 (N)Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 (O)Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 (P)През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
20 (Q)Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.