M’Cheyne Bible Reading Plan
Помазване на Давид за цар над Юдея
2 (A)След това Давид се допита до Господа с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И Господ му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон.
2 (B)И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.
3 (C)Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове.
4 (D)Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом.И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.
5 (E)Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте.
6 (F)Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това.
7 И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.
Война между Юдея и Израил
8 (G)Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим,
9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил
10 (Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил и царува̀ две години); но Юдовият дом последва Давид.
11 (H)А времето, през което Давид царува̀ в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.
12 (I)И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.
13 (J)Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема.
14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат.
15 И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги.
16 Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим[a], което е в Гаваон.
17 В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.
18 (K)И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо[b] като полска сърна.
19 Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.
20 А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.
21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.
22 Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето?
23 (L)Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха.
24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.
25 Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.
26 Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си?
27 (M)А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си.
28 И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече.
29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим.
30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.
31 Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже.
32 И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.
Пътят на любовта
13 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2 (A)И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 (B)И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4 (C)Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 (D)не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 (E)не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 (F)всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 (G)Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 (H)Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Наказанието на нечестивите първенци на народа
11 (A)При това Духът ме вдигна и ме отнесе до източната порта на Господния дом, която гледа към изток; и, ето, във входа на портата – двадесет и пет мъже, между които видях Яазания, Азуровия син, и Фелатия, Венайевия син, първенци между народа.
2 И Господ ми каза: Сине човешки, тези са мъжете, които измислят неправда и които дават нечестив съвет в този град, като казват:
3 (B)Времето не е близо да съградим къщи; този град е котел, а ние месо.
4 Затова пророкувай против тях, пророкувай, сине човешки.
5 (C)Господният Дух се спусна върху мен и ми каза:
Говори. Така казва Господ:
Това е, което сте казали, доме Израилев;
защото Аз зная помислите на духа ви.
6 (D)Убихте мнозина в този град
и напълнихте улиците му със заклани.
7 (E)Затова така казва Господ Йехова:
Избитите от вас, които постлахте сред него,
те са месо, а този град е котел;
обаче, Аз ще ви извадя изсред него.
8 От меча се бояхте;
и меч ще докарам върху вас, казва Господ Йехова.
9 (F)Ще ви извадя изсред града
и ще ви предам в ръцете на чужденци,
и ще извърша съд сред вас.
10 (G)От меч ще паднете;
в Израилевите предели ще ви съдя;
и ще познаете, че Аз съм Господ.
11 (H)Този град няма да ви бъде котел,
нито вие ще бъдете месо сред него;
в Израилевите предели ще ви съдя;
12 (I)и ще познаете, че Аз съм Господ;
понеже не ходихте в наредбите Ми,
нито изпълнявахте законите Ми,
но постъпвахте според законите на народите около вас.
13 (J)А докато пророкувах, Фелатия, Венайевият син, умря. Тогава паднах на лицето си и извиках с висок глас: Горко, Господи Йехова! Ще довършиш ли Ти останалите от Израил?
14 И Господнето слово дойде към мен и каза:
15 Сине човешки, братята ти, да! Твоите братя, сродните ти мъже и целият Израилев дом, те всички са онези, на които йерусалимските жители казаха: Отдалечете се от Господа; тази земя бе дадена на нас за владение.
16 (K)Затова кажи: Така казва Господ Йехова:
Понеже ги преместих далеч между народите
и понеже ги разпръснах по разни страни
и съм им бил за кратко време светилище
в страните, където са отишли,
17 (L)затова кажи:
Така казва Господ Йехова:
Ще ви събера от народите,
ще ви прибера от страните, където сте разпръснати,
и ще ви дам Израилевата земя.
18 (M)И като дойдат там,
ще махнат от нея всичките ѝ гнусотии
и всичките ѝ мерзости.
19 (N)Аз ще им дам едно сърце
и ще вложа вътре в тях нов дух;
и като отнема каменното сърце от плътта им,
ще им дам крехко[a] сърце,
20 (O)за да ходят в наредбите Ми
и да пазят законите Ми, и да ги вършат.
И те ще бъдат Мой народ и Аз ще бъда техен Бог.
21 (P)А колкото до онези, чието сърце постъпва
според гнусните им и мерзостни желания,
ще възвърна постъпките им върху главите им,
казва Господ Йехова.
22 (Q)Тогава херувимите повдигнаха крилата си и колелата се издигнаха край тях; и славата на Израилевия Бог беше отгоре им.
23 (R)И Господнята слава се издигна изсред града и застана на хълма, който е на изток от града.
24 (S)А Духът, като ме издигна, ме отнесе чрез видение, с Божия Дух, в Халдейската земя, при пленниците. Тогава видението, което бях видял, си отиде от мене.
25 После казах на пленниците всички тези думи, които Господ ми беше показал.
Истинско поклонение на Бога
Господ Бог Йехова е говорил и призовал земята
от изгряването на слънцето до залязването му.
2 (B)От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 (C)Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи;
ще има пред Него огън поглъщащ
и около Него силна буря.
4 (D)Ще призове небесата отгоре
и земята, за да съди народа Си, като казва:
5 (E)Съберете Ми Моите светии,
които сключиха с Мене завет с жертви.
6 (F)И небесата ще известят правдата Му,
защото сам Бог е съдия. (Села.)
7 (G)Слушайте, народе Мой, и ще говоря –
Израилю, и ще заявя пред тебе:
Бог, твоят Бог съм Аз.
8 (H)Не искам да те изоблича поради жертвите ти,
нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене;
9 (I)не искам да приема теле от къщата ти,
нито козли от стадата ти;
10 защото Мои са всички горски зверове
и добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Познавам всички планински птици
и полските зверове са в ума Ми.
12 (J)Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе;
защото Моя е вселената и всичко, което има в нея.
13 Ще ям ли Аз месо от телета?
Ще пия ли кръв от козли?
14 (K)Принеси на Бога жертва на хваление
и изпълни на Всевишния оброците си;
15 (L)и Ме призови в ден на напаст;
и Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16 Но на нечестивия Бог казва:
Какво правиш ти, та разгласяваш Моите наредби
и разказваш завета Ми с устата си,
17 (M)тъй като сам ти мразиш поука
и хвърляш зад себе си Моите думи?
18 (N)Ако видиш крадец, тичаш с него
и с прелюбодейците участваш.
19 (O)Предаваш устата си на зло
и езикът ти устройва коварство.
20 Като седиш, говориш против брат си;
засяваш навред клетвата против сина на майка си.
21 (P)Понеже си сторил това и Аз премълчах,
ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе;
но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти.
22 (Q)И така, разсъдете за това вие, които забравяте Бога,
да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 (R)Който принася жертва на хвала, той Ме прославя;
и на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.