M’Cheyne Bible Reading Plan
ВЪЗЦАРЯВАНЕ НА ДАВИД
Вестта за смъртта на Саул
1 (A)След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,
2 (B)на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.
3 Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израилевия стан се отървах.
4 Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.
5 Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?
6 (C)Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.
7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.
8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.
9 Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.
10 (D)И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.
11 (E)Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.
12 Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч.
13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
14 (F)Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?
15 (G)И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.
16 (H)Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник.
Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан
17 След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите
18 (I)(и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):
19 (J)Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните[a] места на полето ти!
Как паднаха силните.
20 (K)Не възвестявайте това в Гет,
не го прогласявайте по улиците на Аскалон,
за да не се зарадват филистимските дъщери,
за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
21 (L)Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас,
нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви;
защото там беше захвърлен щитът на силните,
щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.
22 (M)От кръвта на убитите,
от мазнината на силните
лъкът Йонатанов не се връщаше назад
и мечът Саулов не се връщаше празен.
23 (N)Саул и Йонатан
се обичаха и се разбираха през живота си
и в смъртта си не се разделиха;
по-леки бяха от орлите,
по-силни от лъвовете.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саул,
който ви обличаше в червено с украшения,
който слагаше златни украшения по дрехите ви.
25 Как паднаха силните сред боя!
Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.
26 (O)Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой!
Много скъп ми беше ти;
твоята любов към мене беше чудесна,
превъзхождаше любовта на жените.
27 (P)Как паднаха силните
и погинаха бойните оръжия!
Даровете на Святия Дух
12 (A)При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби.
2 (B)Вие знаете, че когато бяхте езичници, се отвличахте към немите идоли, както и да ви водеха.
3 (C)Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исус Господ, освен със Святия Дух.
4 (D)Дарбите са различни, но Духът е същият.
5 (E)Службите са различни, но Господ е същият.
6 (F)Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички човеци.
7 (G)А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.
8 (H)Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг – да говори със знание чрез същия Дух,
9 (I)на друг – вяра чрез същия Дух, а пък на друг – изцелителни дарби чрез единия Дух;
10 (J)на друг – да върши велики дела, а на друг – да пророкува; на друг – да разпознава духовете; на друг – да говори разни езици; а пък на друг – да тълкува езици.
11 (K)А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както иска.
Едно тяло, съставено от много части
12 (L)Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13 (M)Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички с един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако кажеше кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
16 И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17 Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?
18 (N)Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно.
19 И пак, ако те бяха всички една част, къде щеше да е тялото?
20 Но сега те са много части, а пък едно тяло.
21 И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не ми трябвате.
22 Напротив, тези части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
23 и тези части на тялото, които ни се виждат по-малко достойни за почит, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават по-голямо благоприличие.
24 А благоприличните ни части нямат нуждаот това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава;
25 за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.
27 (O)А вие сте Христово тяло и поотделно – части от Него.
28 (P)И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса[a], някои имат изцелителни дарби, други с дарби на подпомагане, на управляване, на говорене разни езици.
29 Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса?
30 Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?
31 (Q)Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един по-превъзходен път.
Божията слава напуска храма
10 (A)После погледнах и видях, че в простора, който беше върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.
2 (B)И Той проговори на облечения в ленено мъж: Влез между търкалящите колела под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и ги пръсни върху града. И той влезе пред очите ми.
3 А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.
4 (C)Господнята слава се издигна от херувимите и застана над прага на дома; и домът се изпълни от облака, а дворът се изпълни от сиянието на Господнята слава.
5 (D)Фученето на крилата на херувимите се чуваше чак до външния двор като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.
6 Когато заповяда на облечения в ленено мъж: Вземи огън измежду търкалящите колела изсред херувимите, тогава той влезе и застана при едно колело.
7 И един херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който беше сред тях, взе от него и сложи в ръцете на облечения в ленено, който го взе и излезе.
8 (E)А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.
9 (F)И като погледнах, ето, четири колела при херувимите – едно колело при един херувим и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата беше като цвят на хрисолит.
10 А колкото до изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.
11 (G)Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха, като вървяха, а накъдето се отправяше първият, следваха го и другите, без да се обръщат, като вървяха.
12 (H)А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, т. е. колелата на четирите живи същества, бяха пълни с очи от всяка страна.
13 А колкото до колелата, те се наричаха, както чух, търкалящи колела.
14 (I)Всяко от живите същества имаше четири лица: първото лице беше херувимско; второто – човешко; третото – лъвско; а четвъртото – орлово.
15 (J)Тогава херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.
16 (K)Когато херувимите вървяха, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите повдигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.
17 (L)Когато стояха онези, стояха и тези; а когато се издигаха онези, издигаха се и тези заедно с тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в тях.
18 (M)Тогава Господнята слава излезе отгоре на прага на дома и застана над херувимите.
19 (N)Когато излязоха, херувимите повдигнаха крилата си и се издигнаха от земята, както видях, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог беше отгоре им.
20 (O)Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.
21 (P)Всеки имаше четири лица и всеки – четири крила; и под крилата им се виждаше подобие на човешки ръце.
22 (Q)А колкото до подобието на лицата им, те бяха същите лица, които видях при реката Ховар – изгледът им и самите те; вървяха всяко направо пред себе си.
Глупостта на уповаващите на богатства
49 За първия певец, псалом за Кореевите синове.
Слушайте това, всички племена;
внимавайте, всички жители на вселената,
2 (A)и нископоставени, и високопоставени,
богати и бедни заедно.
3 Устата ми ще говорят мъдрост
и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;
4 (B)ще наведа към притча ухото си,
ще изложа на арфа гатанката си.
5 Защо да се боя във време на бедствие,
когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 (C)От онези, които уповават на имота си
и се хвалят с голямото си богатство,
7 (D)нито един не може никак да изкупи брат си,
нито да даде на Бога откуп за него.
8 (E)(Защото толкова скъп е откупът на душата им,
че всеки трябва да се оставя от това завинаги),
9 (F)за да живее вечно
и да не види изтление.
10 (G)Защото гледа, че мъдрите умират
и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият,
и оставят богатството си на други.
11 (H)Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно
и жилищата им от род в род;
наричат земите си със своите имена.
12 (I)Но човекът не пребъдва в чест;
прилича на животните, които загиват.
13 (J)Това е пътят на безумните;
но пак идващите след тях хора одобряват думите им. (Села.)
14 (K)Определени са като овце за преизподнята;
смъртта ще им бъде овчар;
и праведните ще ги обладаят призори;
и красотата им ще повехне,
като преизподнята остава жилище на всеки един от тях.
15 (L)Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята,
защото ще ме приеме. (Села.)
16 Не бой се, когато забогатее човек,
когато се умножи славата на дома му;
17 (M)защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо,
нито ще мине славата му на друг след него.
18 (N)Ако и да е облажавал душата си приживе
и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си,
19 (O)пак ще отиде при рода на бащите си,
които никога няма да видят светлина.
20 (P)Човек, който е на почит, а не разбира,
прилича на животните, които загиват.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.