M’Cheyne Bible Reading Plan
ИЗПИТАНИЯ И СКЪРБИ НА ДАВИД
Амнон опозорява сестра си Тамар
13 (A)След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син – една хубавица на име Тамар.
2 А Амнон, дотолкова се измъчваше, че се разболя заради сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше много трудно да стори нещо с нея.
3 (B)Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Йонадав беше много хитър човек.
4 Той каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.
5 А Йонадав му предложи: Легни на леглото си и се престори на болен. Когато баща ти дойде да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека ми даде хляб да ям и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.
6 (C)И така, Амнон легна и се престори на болен, а когато царят дойде да го види, Амнон му каза: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека направи пред мене две питки, за да ям от ръката ѝ.
7 Тогава Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.
8 И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше на легло. И като взе и замеси тесто, направи питки пред него и ги изпържи.
9 (D)После взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. Амнон нареди: Изведете всички навън! И всички си излязоха.
10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И така, Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.
11 (E)А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: Ела, легни с мене, сестро моя.
12 (F)Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израил. Не върши това безумие!
13 (G)Аз къде ще скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. И така, сега, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.
14 (H)Но той отказа да послуша думите ѝ; и понеже беше по-силен от нея, изнасили я и лежа с нея.
15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обичал. И Амнон ѝ каза: Стани, върви си.
16 А тя му отговори: Не така, защото това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми направи. Но той отказа да я послуша.
17 И извика момъка, който му прислужваше, и му заповяда: Изведи сега тази вън оттук и заключи вратата след нея.
18 (I)А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи. И така, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея.
19 (J)Тогава Тамар сложи пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, тръгна си и викаше, като вървеше.
Отмъщението на Авесалом
20 А брат ѝ Авесалом я попита: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Мълчи сега, сестро моя. Той ти е брат. Не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.
21 А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.
22 (K)Освен това Авесалом не казваше на Амнон нито зло, нито добро. Но Авесалом мразеше Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар.
23 (L)След цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо до Ефрем. И Авесалом покани всички царски синове.
24 Авесалом отиде и при царя и му каза: Слугата ти има сега стригачи. Нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.
25 А царят отвърна на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.
26 Тогава Авесалом каза: Ако не, тогава нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с тебе?
27 Но понеже Авесалом настояваше, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.
28 (M)Тогава Авесалом заповяда на слугите си: Внимавайте – когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон!, тогава го убийте. Не се бойте! Не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри.
29 И Авесаломовите слуги постъпиха с Амнон, както Авесалом заповяда. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки на мулето си и побегнаха.
30 И докато те бяха още на път, до Давид стигна слух, че Авесалом избил всички царски синове и не останал нито един от тях.
31 (N)Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята. И всичките му слуги, които присъстваха там, раздраха дрехите си.
32 (O)А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи, царските синове. Само Амнон е умрял, понеже с дума от Авесалом това е било решено от деня, когато Амнон обезчести сестра му Тамар.
33 (P)И така, сега господарят ми, царят, да не се безпокои от мисълта, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.
34 (Q)А Авесалом побегна. В това време момъкът, който пазеше на стража, като погледна, видя, че много хора идваха по пътя зад него край хълма.
35 Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идват. Както каза слугата ти, така е станало.
36 След като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.
37 (R)Но Авесалом побегна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалееше за сина си всеки ден.
38 (S)И така, Авесалом побегна, отиде в Гесур и живя там три години.
39 (T)А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.
Белезите на апостолското служение
6 (A)И ние, като съдействаме с Бога, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
2 (B)Защото Той казва:
„В благоприятно време те послушах
и в спасителен ден ти помогнах.“
Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.
3 (C)Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;
4 (D)но във всичко се проявяваме като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
5 (E)в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,
6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов,
7 (F)с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;
8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; смятани за измамници, но пак истинни;
9 (G)като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, ала не умъртвявани;
10 (H)като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.
Храм на живия Бог
11 (I)О, коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.
12 (J)На вас не е тясно в нас, но в самите вас е тясно за нас.
13 (K)И така като на деца говоря, разширете и вие сърцата си.
14 (L)Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
15 И какво съгласие има Христос с Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?
16 (M)Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ
17 (N)Затова:
„Излезте отсред тях и се отделете“,
казва Господ,
„и не се допирайте до нечисто“;
и:
„Аз ще ви приема
18 (O)и ще ви бъда Отец,
и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“,
казва всемогъщият Господ.
Грехът на Израил
20 (A)А в седмата година, в петия месец, на десетия ден от месеца, някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа и седнаха пред мен.
2 И Господнето слово дойде към мен и каза:
3 (B)Сине човешки, говори на Израилевите старейшини и им кажи: Така казва Господ Йехова: Да се допитате до Мене ли сте дошли? Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не приемам да се допитате до Мене.
4 (C)Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? Ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им кажеш:
5 (D)Така казва Господ Йехова: В деня, когато избрах Израил и се заклех на рода на Якововия дом, и им се открих в Египетската земя, и им се заклех, като казах: Аз съм Господ, вашият Бог, –
6 (E)в онзи ден им се заклех, че ще ги изведа от Египетската земя и ще ги доведа в земя, която бях промислил за тях – земя, където тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.
7 (F)Тогава им казах: Отхвърлете всеки мерзостите, които е поставил пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз съм Господ, вашият Бог.
8 (G)Те обаче въстанаха против Мен и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, които беше поставил пред очите си, нито изоставиха египетските идоли. Тогава реших да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях сред Египетската земя.
9 (H)Но постъпих заради името Си, да не се оскверни то пред народите, между които бяха и пред които им се открих, като ги изведох от Египетската земя.
10 (I)Затова, като ги изведох от Египетската земя, ги заведох в пустинята.
11 (J)И им дадох наредбите Си и ги запознах със законите Си, които като изпълнява човек, ще живее чрез тях.
12 (K)Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам.
13 (L)Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не постъпваха според наредбите Ми, а отхвърлиха законите Ми, които като изпълнява човек, ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава реших да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.
14 (M)Но постъпих заради името Си, да не се оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.
15 (N)При това Аз им се заклех в пустинята, че няма да ги заведа в земята, която им бях дал – земя, където тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни,
16 (O)защото отхвърлиха законите Ми, не постъпваха според наредбите Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърцата им отиваха след идолите им.
17 (P)Обаче окото Ми ги пощади и не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.
18 И казах на синовете им в пустинята: Не постъпвайте според повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им.
19 (Q)Аз съм Господ, вашият Бог; според Моите наредби постъпвайте и Моите наредби пазете и ги изпълнявайте;
20 (R)освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог.
21 (S)Обаче синовете въстанаха против Мене; не постъпваха според наредбите Ми, нито опазиха законите Ми да ги изпълняват, които ако изпълнява човек, ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава реших да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята.
22 (T)Но оттеглих ръката Си и постъпих заради името Си, да не се оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.
23 (U)При това Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите и ще ги разсея по разни страни,
24 (V)защото не изпълняваха законите Ми, а отхвърлиха наредбите Ми, оскверниха съботите Ми и очите им бяха към идолите на бащите им.
25 (W)Затова и Аз им дадох наредби, които не бяха добри, и закони, чрез които нямаше да живеят,
26 (X)и ги оставих да се осквернят в приносите си, при които превеждаха през огън всяко първородно, за да ги запустя, за да познаят, че Аз съм Господ.
27 (Y)Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом: Така казва Господ Йехова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене.
28 (Z)Защото, като ги доведох в земята, която се бях заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си и там изливаха възлиянията си.
29 Тогава им казах: Какво е това високо място, на което отивате, за да се нарича Вама[a] и до днес?
30 Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Йехова: Като се осквернявате по примера на бащите си и блудствате с мерзостите им,
31 (AA)и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и превеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не приемам да се допитате до Мене.
32 (AB)И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, както казвате: Ще станем като народите, като племената на другите страни; ще служим на дървета и камъни.
33 (AC)Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца и с излята ярост ще царувам над вас.
34 Като ви изведа измежду племената и ви събера от страните, в които сте разпръснати с мощна ръка, с издигната мишца и с излята ярост,
35 (AD)ще ви заведа в пустинята на заточение между племената и там ще се съдя с вас лице в лице.
36 (AE)Както се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Йехова.
37 (AF)Ще ви прекарам под жезъла и ще ви заведа във връзките на завета.
38 (AG)И ще изчистя измежду вас бунтовниците и онези, които вършат престъпленията против Мене; ще ги изведа от земята, където са пришълци; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ.
39 (AH)А вие, доме Израилев, така казва Господ Йехова: Ако не искате да слушате Мен, идете, служете и занапред всеки на идолите си; но не осквернявайте вече святото Ми име с даровете и идолите си.
40 (AI)Защото на Моя свят хълм, на Израилевия висок хълм, казва Господ Йехова, там целият Израилев дом, всички в страната, ще Ми служат; там ще ги приема и там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви святи неща.
41 (AJ)Ще ви приема като благоухание, когато ви изведа изсред племената и ви събера от страните, в които бяхте разпръснати; и ще се осветя във вас пред народите.
42 (AK)И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в Израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви.
43 (AL)Там ще си спомните за постъпките си и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всички злини, които извършихте.
44 (AM)И ще познаете, че Аз съм Господ, когато постъпя така с вас заради името Си, а не според злите ви постъпки, нито според развратните ви дела, доме Израилев, казва Господ Йехова.
45 И Господнето слово дойде към мен и каза:
46 (AN)Сине човешки, насочи лицето си към юг и направи да капне словото ти към юг, и пророкувай против гората на южното поле.
47 (AO)Кажи на южната гора: Слушай Господнето слово. Така казва Господ Йехова: Ето, Аз ще запаля в теб огън, който ще изгори всяко зелено и всяко сухо дърво в тебе; пламтящият пламък няма да угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север.
48 Всяка твар ще види, че Аз, Господ, го запалих; няма да угасне.
49 Тогава възкликнах: Горко, Господи Йехова! Те казват за мене: Този не говори ли притчи?
Хвалебна и благодарствена песен
66 (A)За първия певец, псаломска песен.
Възкликнете към Бога, всички земи,
2 възпейте славата на Неговото име,
като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 (B)Кажете на Бога: Колко са страшни делата Ти!
Поради величието на Твоята сила
даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе на покорни.
4 (C)Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови,
ще славословят името Ти. (Села.)
5 (D)Елате и вижте делата на Бога,
Който мощно действа спрямо човешките синове.
6 (E)Превърна морето в суша;
пеш преминаха през реката;
там се зарадваха в Него.
7 (F)Със силата Си господства довека;
очите Му наблюдават народите;
бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села.)
8 Вие, племена, благославяйте нашия Бог
и направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 (G)който поддържа в живота душата ни
и не оставя да се клатят краката ни.
10 (H)Защото Ти, Боже, си ни опитал,
изпитал си ни, както се изпитва сребро.
11 (I)Въвел си ни в мрежата,
сложил си тежък товар на гърба ни.
12 (J)Направил си да яздят хора върху главите ни;
преминахме през огън и вода;
но Ти ни изведе на богато място.
13 (K)Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния,
ще изпълня пред Теб оброците,
14 които произнесоха устните ми
и говориха устата ми в бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с тамян,
ще принеса волове и кози. (Села.)
16 (L)Елате, слушайте всички, които се боите от Бога,
и ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17 Към Него извиках с устата си;
и Той беше възвисен чрез езика ми.
18 (M)Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда,
Господ не би послушал.
19 (N)Но Бог наистина послуша,
обърна внимание на молбата ми.
20 Благословен да е Бог,
Който не отстрани от мене нито молитвата, нито Своята милост.
Молитва за благословение на всички народи
67 (O)За първия певец, на струнни инструменти, псалом. Песен.
Бог да се смили над нас и да ни благослови!
Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)
2 (P)За да се познае на земята Твоят път,
във всички народи – спасението Ти.
3 (Q)Да Те славословят племената, Боже;
да Те славословят всички племена.
4 (R)Да се веселят и да възклицават народите;
защото ще съдиш племената с правда
и ще управляваш народите на земята. (Села.)
5 Да Те славословят племената, Боже,
да Те славословят всички племена.
6 (S)Земята е дала плода си;
Бог, нашият Бог, ще ни благослови;
7 (T)Бог ще ни благослови
и от Него ще се боят всички земни краища.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.